Решение № 46 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2013 г.

Решение № 46 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4870/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 549 от 07.11.2013 г. по касационна жалба на Е. Й. С. е допуснато касационно обжалване на решение от 21.09.2013 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 07.03.2013 г. по гр. д. № 2072/2011 г. на Софийски градски съд, с които е отменено решение от 27.05.2009 г. на СРС в частта, с която са определени лицата, между които се допуска делба и квотите им. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, защото квотите на съделителите не са определени правилно и сборът им надхвърля единица, за противоречие с процесуалните правила и за необоснованост. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "следва ли с решението по допускане на делбата съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти". Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е следва ли с решението по чл. 344 ГПК съдът да допускане делбата между всички съсобственици и да определи действителните им квоти С Р № 167/24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2012 г. I гр. о., а и с много други се приема, че в делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти при които допуска делбата. По касационната жалба. Л. Д. Д. е предявила иск за делба на УПИ I-606в кв. 42 по плана на [населено място] м. "П." с площ 285 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда и две стопански постройки против наследници на В. В. Г., признат за собственик на този имот с н. а. 0 61, т. ХI/17.08.1974 г. на основание наследство и давност. Той е починал на 29.09.1079 г., като е оставил за свои наследници двама сина Й. и С. и дъщеря Д.. Наследник на сина Й., починал на 05.03.1982 г. е касаторката Е. Й. С. Наследници на дъщерята Д., починала на 27.10.1984 г. са С. С. С. /преживял съпруг, починал в хода на производството на 14.04.2009 г./ и децата им С. С. К. и Д. С. С.. Последният е починал на 21.11.1997 г. и е наследен от преживяла го съпруга З. С. С. и децата С. и Б. Д. С.. Синът на общия наследодател на ответниците С. В. В. е починал на 22.11.1983 г. като женене, но без деца. Безспорно е, че бракът му с Ц. Й. В. е продължил повече от 10 г., поради което преживялата го съпруга придобива 2/3 ид. ч. от наследството, а братята и сестрите, респективно техните низходящи - общо 1/3 ид. ч. Така от процесния имот Е. Й. Стоянова е придобила по наследство от баща си и от чичо си общо 7/18 ид. ч. ( 1/3 + 1/18 ) Наследниците на Д. С. също придобиват общо 7/18 ид. ч., С решение от 29.12.2001 г. по гр. д. № 489/СГС е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Й. С., С. В. К. З. С. С., Б. Т. С., С. Т. С. и С. С. С. /наследниците на В. В. Г./ против Л. Д., като е признато между тях, че ищците притежават общо 7/9 ид. ч. от имота и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК констативен н. а. № 44, т. I1/03.05.1999 г. с който ответницата е призната за собственик на същия имот за разликата над 2/9 ид. ч. от предмета му. От мотивите на решението и от този нот. акт. е видно, че Л. Д. се е легитимира за собственик на 2/9 ид. ч. на основание завещание, оставено в нейна полза от съпругата на С. В. - Ц. В. Въззивният съд в съответствие с нормата на чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК правилно е приел, че между страните по настоящото дело има сила на пресъдено нещо относно установените с това решение права. В настоящото производство се установяват същите права. Съдът обаче неправилно не е зачел извършеното в хода на процеса прехвърляне от наследниците на Д. С. в полза на Е. Й. С. на общо 7/18 ид. ч. с н. а. № 154, т. I от 02.08.2006 г. Това прехвърляне не е на трети за производството лица, а само между страните, затова е неприложима нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК и т. 3 от ТР № 3/19.12.2013 г. То следва да се зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Така касаторката притежава 7/9 ид. ч. ( 28/36 ид. ч.) от имота, а по отношение на прехвърлителите С. С. К. З. С. С., Б. Д. С., С. Д. С. следва да се отхвърли иска за делба. Прехвърлителят С. С. С. е починал в хода на процеса на 14.04.2009 г. и е наследен от останалите прехвърлители. След смъртта на първоначалната ищца Л. Д. в хода на процеса - на 16.10.2008 г. тя е заместена от наследниците си: И. С. Д. М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С., между които се разпределят нейните 2/9 ид. ч. Всеки от четиримата получава по 2/36 ид. ч. Тъй като в първоначалното решение въззивния съд е пропуснал да определи квота на Е. Й. С. е постановил решение от 07.03.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, като е включил и нея като съделител с квота 7/18 ид. ч.. Още с първоначалното решение сборът от определените квоти надхвърля единица, а с допълнително определената квота на Е. С. сбора става още по-голям. Затова в частта за квотите, решението е постановено в противоречие с чл. 344 ГПК, според която с решението за допускане до делба се определят съсобствениците на имота и квотите им. Основното решение и това за поправка следва да се отменят, като вместо това се допусне делба между Е. Й. С. с квота 7/9 ид. ч. (28/36 ид. ч.) и И. С. Д. М. И. С., Л. И. Д. и С. И. С. с квоти - по 2/36 ид. ч. за всеки. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение