Определение № 1929 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 270 от 02.03.2023г. по гр.д. №2273/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2152 от 30.06.2022г. по гр.д. № 11172/2021г. на Варненски районен съд за отхвърляне на иска на М. Й. В. против П. Т. Г. по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните й действия, изразяващи се в паркиране на лек автомобил с посочен регистрационeн номер, марка и модел, в границите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]; както и за отхвърляне иска на същия ищец със същото правно основание против З. Д. Г. за премахване на поставена метална кована портална врата между съседни поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място]. Касационната жалба е подадена от ищеца М. Й. В.. Претендира се допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност и по двата иска, както и поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за задължението на съда да обсъди всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото. Визира се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК, както и с друга практика по чл. 290 ГПК. Ответниците по касационната жалба З. Д. Г. и П. Т. Г. възразяват да бъде допуснато касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по два иска на М. В. по чл. 109 ЗС против двама ответници с различни искания към всеки от тях. Искът срещу З. Г. е за премахване на метална порта, която е между двата поземлени имота - на ищеца и на ответника, а от П. Г. се претендира преустановяване на паркиране в поземления имот на ищеца. Ищецът е съсобственик на ПИ *** и твърди, че между двата съседни имота няма ограда и той предприел действия по поставянето на такава - лека ажурна ограда, но тя не могла да бъде реализирана поради това, че ответницата заема свободното пространство между сградите в двата имота като паркира автомобила си. Също така твърди, че поставената от ответника Г. портална врата засяга и поземления имот на ищеца. С оглед на това с тези действия ответниците му създават пречки да ползва собствената си част от двора и да постави ограда между двата имота. Не се спори, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда в ПИ *** по КККР на [населено място], както и на 1/3 ид.част от поземления имот, придобити с постановление за възлагане от 19.09.2012г. Ответникът З. Г. е съсобственик на съседния ПИ *** по КККР и притежава самостоятелен обект в сграда. В хода на процеса с нотариален акт за дарение ответникът З. Г. е придобил 1/3 ид.част и от ПИ с идентификатор ***. Приетата техническа експертиза установява, че между сгради с идентификатори *** и *** по уличната регулационната линия е изградена масивна ограда от ковано желязо с метални колове, на която са монтирани 4 броя врати, едната от които е двойна портална за достъп с автомобили. Разстоянието от сградата в имот *** до границата на същия имот със съседния имот *** е 2,36 м., а дължината на монтираните метални врати е 2,89м., при което е налице навлизане на изградената метална двукрилна врата в имот *** с 63 см. Установено е също, че свободната незастроена площ в ПИ *** е 25,34 кв.м., а в ПИ *** е 101,43 кв.м. Вещото лице сочи, че паркирането в ПИ *** е почти невъзможно, тъй като минималното изискване по Наредба № РД 020-2/20,12.2017г. за паркиране е 2,50 м., а ширината на свободното място в имота е 2,35 м. Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Н. е собственик на жилище в сградата на [улица] ет.1, в която имот има и ищеца М. В.. Свидетелят сочи, че жилищата в сградата са със самостоятелни входове. Входът за жилището на ищеца е откъм улицата, а входът за жилището на свидетеля е от вътрешната част на двора и се преминава през незастроената част на дворното място. Свидетелят не знае някой да е имал претенции за поставяне на огради между двата поземлени имота, нито е давал съгласие за това. Посочва, че в двора имало паркирани коли, но не знае на кого са точно. При нужда, със съгласието на З. Г. свидетелят паркира в пространството между двата имота. Свидетелят С. посочва, че е собственик на съседен имот - поземлен имот № *. При строежа на сградата, в която се намира жилището на ищеца, тогавашният му собственик и З. Г. се споразумели да махнат старата ограда да поставят пред имотите си откъм улицата метални врати /общо 5 броя/, а пространството между сградите да покрият с бетон и плочки. Тези неща били изградени преди 15-16 години, със средства на праводателя на ищеца и ответника. В годините пространството между сградите било използвано и от бившия собственик на имота на ищеца за паркиране. Това място се ползва от всички собственици на самостоятелни обекти от съседния имот за пренасяне на багаж, включително от ищеца, който си поставял колелото там. Незастроеното място около сградата, в която се намирал имота на ищеца е много тясно, около метър и ако се постави ограда, няма да може да се минава, нито да се паркира. Свидетелят е виждал паркирани коли в двора на З.. Свидетелят Е. сочи, че през 2020г. сключил договор с ищеца /не и с другите съсобственици/ за поставяне на ограда тип мрежа между неговия и съседния имот. Не могъл да изпълни възложеното, тъй като на мястото, където минава границата между двата имота имало паркирани коли - шкода, сеат и ситроен. При тези фактически обстоятелства съдът е намерил и двата иска за неоснователни. Посочил е, че за уважаване на негаторния иск е необходимо установяване на елементите от фактическия му състав - доказано право на собственост на ищеца по отношение на имота, върху който ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/, доказано наличие на действие, респ. бездействие на ответника, което създава на ищеца пречки за използването на имота, по-големи от обикновените. Искът срещу З. Г. е за премахване за негова сметка на поставената кована метална портална врата между двата съседни имота ПИ * и ПИ *. Видно от заключенията на приетите експертизи тази врата е ситуирана по уличната регулационна линия пред двата съседни поземлени имота от към [улица], а не е между тях. Същата се състои от двойна метална врата, през която преминават автомобили и още два броя единични метални врати, една от които служи за директен достъп към жилищната сграда построена в ПИ *, където е жилището на ищеца. Така че, достъпът до незастроената част от ПИ * се осъществява чрез двете единични метални врати /предназначени за пешеходци/, а не през двойната метална врата /предназначена за автомобили/, която е разположена преимуществено пред незастроената част от ПИ *. Установено е също, че ширината на незастроената част от ПИ * считано от сградата в този имот до нематериализираната граница с ПИ * е 166 см., което според заключението на вещото лице прави невъзможно паркирането в него. Обстоятелството, че двойната метална врата, като част от цялото оградно съоръжение разположено и пред двата съседни имота, е закрепена на метален кол, който не е разположен на границата между двата имота, а на 63 см. към имота на ищеца по уличната регулационна линия, не представлява по същество пречка за ползване на незастроената част от поземления имот, от който ищецът притежава 1/3 ид.част, доколкото достъпът до него не е затруднен, нито ограничен от ответника. Процесната врата не засяга незастроената част от имота на ищеца, не отнема части от него в полза на ответника, тъй като не се намира на границата между двата съседни имота, а на уличната регулационна линия. Премахването на вратата няма да доведе до по-пълноценно ползване на имота на ищеца, защото тя и сега не ограничава или смущава вещните му права, но пък би довела до неоснователно засягане на права на ответника, доколкото понастоящем същата ограничава достъпа на външни лица към неговата собственост в ПИ *. Поради това съдът е отхвърлил този иск. По иска срещу ответницата Г. ищецът цели да бъде преустановено паркирането на автомобила й марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. [рег.номер на МПС] в границите на ПИ ***. Събраните гласни доказателства и експертизи еднозначно установяват, че между двата поземлени имота липсва материализирана на място граница. Кадастралната такава минава на 235 см на север, считано от сградата, построена в имот ***, т.е. това е ширината на незастроената част от имота на ответника, която може допустимо да бъде използвана от него или от допуснати от него трети лица, без това да се отразява на правото на съсобствениците в ПИ ***, сред които и ищеца, да ползват своя имот. Тук съдът е отбелязал, че понастоящем съсобственик в същия този имот е и ответника З. Г., а ответницата е член на неговото семейство (снаха). Твърденията на ищеца са, че паркираният автомобил му пречи да ползва имота си. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, съсобствениците имат право да ползват съсобствения имот съобразно правата си, което валидира възможността ответникът или лице, на което е предоставил това право да ползва съсобствения имот по начин, който намери за добре, като в този случай действията на съсобственика не са неоснователни. При спор между съсобствениците относно ползването на съсобствения имот същият може да бъде разрешен по реда на чл.32 ЗС. Ответницата П. Г. не оспорва, че понякога паркира автомобила си в свободното пространството между двете съседни сгради, но твърди, че това е в рамките на площта на ПИ *, а не в ПИ *. От заключението на техническата експертиза е установено, че параметрите на автомобила на ответницата позволяват, макар и със затруднения, паркирането му в границите на незастроената част от ПИ *, като само при влизане и слизане от автомобила чрез отваряне на вратите му е възможно навлизане в съседния имот. Ето защо, съдът е приел, че след като е възможно паркиране в незастроената част от имота на ответника на процесния автомобил, то потенциалното навлизане в съседния имот при отваряне и затваряне на вратите на автомобила не съставлява смущение на правото на собственост на ищеца, което да му създава затруднения, доколкото същото е изцяло кратковременно. Съдът е посочил, че цитираната от вещото лице Наредба № РД-02-20-20- 2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии не е приложима, тъй като не урежда паркиране в незастроени частни дворни места, какъвто е настоящия случай. Ищецът не е установил, че ответницата регулярно, а не инцидентно паркира автомобила си по начин, че части от него попадат в незастроената част от неговия имот, като с това му пречи да упражнява правото си на собственост. Единствено свидетелят Е. сочи, че при посещенията му през 2020г. с цел изграждане на ограда, на място е имало паркирани три коли "шкода, сеат и ситроен“. Дори да се приеме, че „сеатът“ е автомобилът на ответницата, то очевидно той не е единствената причина за неизграждане на възложената от ищеца ограда, т.е евентуална пречка са създавали и други автомобили. Не е установено в какъв период от време и колко често ответницата е паркирала автомобила си в процесното пространство, навлизала ли е и по какъв начин /с целия автомобил, с част от него или само при отваряне на вратите/ в имота на ищеца и дали това въздействие продължава и понастоящем, за да е възможно да се прецени представлява ли същото неоснователно такова, засяга ли и в каква степен правото на ищеца да ползва имота си. Отделно, ищецът твърди, че е накърнено правото му да направи ограда по кадастралната граница между двата съседни имота. Имотът обаче е съсобствен и поставянето на ограда е действие на управление, което съгласно чл.32 ЗС изисква решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. По делото не са ангажирани доказателства удостоверяващи правото на ищеца да извърши посоченото действие чрез взето решение от всички съсобственици, доколкото той самостоятелно притежава само 1/3 част от него, което означава недоказаност на защитаваното право.По тези съображения и този иск е отхвърлен. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват. Не може да бъде споделена тезата на касатора за очевидна неправилност на решението поради неправилно възприемане на установеното от експертизата по въпроса дали порталната врата навлиза в имота на ищеца или достига до регулационната линия. От една страна, този извод изисква преценка на доказателствата и затова не би могъл да бъде подведен под основанието „очевидна неправилност“, така както то е разяснено в практиката на Върховния касационен съд. От друга страна, съдът ясно е посочил, че порталната врата заема част и от лицето на имота на ищеца (спрямо местоположението на регулационната граница между имотите), в какъвто смисъл е експертизата. По същите съображения не е очевидно неправилен и изводът, касаещ втория иск, а именно че незастроената част на дворното място на ответника позволява паркиране, макар и със затруднение. Съдът съвсем коректно е посочил, че навлизане в имота на ищеца е налице при отваряне и затваряне вратите на автомобила; подразбира се, че такова ще е налице и при маневриране, но е счел това смущение на правото на собственост за незначително и търпимо. Същевременно, следва да се държи сметка, че вторият иск е отхвърлен и по две други решаващи съображения: първото, че поставянето на ограда на съсобствения имот е действие, което не може да бъде извършено без съгласие на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта и второто, че не е доказано именно ответницата регулярно да паркира автомобила си в рамките на имота на ищеца. Липсва противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. Напротив, обжалваното решение им съответства. В т.3 от тълкувателния акт е разяснено, че с оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените; само в някои хипотези естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Именно дължимата според тълкувателния акт конкретна преценка е извършена от решаващия съд по настоящето дело. Не е налице и противоречие с практиката по процесуалния въпрос, изискващ от съда да обсъди доказателствата и да даде отговор на наведените доводи и възражения, имащи значение за изхода на спора. Варненски окръжен съд е изпълнил тези свои задължения в цялост. Несъгласието на касатора с изводите на съда не може да бъде подведено като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. за всеки от тях. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.