Определение № 82 от 25.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 319/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и се развива едностранно. Образувано е по съвместната частна жалба (с вх. № 1099 от 4.ІІ.2022 г.) на А. Н. С. и О. А. С., двамата граждани на Руската федерация, сега с адрес в [населено място], обл. Варна, подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 5 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 11.01.2022 г., постановено по т. дело № 1055/2021 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане тяхна частна жалба срещу постановеното по същото т.д. в извънинстанционно производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 60149 от 22.ХІ.2021 г. за оставянето на молбата им за отмяна на съответното влязло в сила решение без уважение. Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, двамата частни жалбоподатели претендират отменяването му, както и да бъдела разгледана първоначално подадената от тях частна жалба (с вх. № 68979/24.ХІ.2021 г. по описа на ВКС) срещу решението на ВКС по чл. 307, ал. 2 ГПК. Инвокиран е довод, че в правомощията на предходния тричленен състав на ВКС не се включвала възможността да оставя без разглеждане съвместната частна жалба на А. и О. С. от 24.ХІ.2021 г., понеже този съдебен състав трябвало само да я администрира. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключеното с решение по чл. 307, ал. 2 ГПК извънинстанционно производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, настоящата съвместна частна жалба на двамата граждани на Руската федерация А. Н. С. и О. А. С., сега с адрес в [населено място], обл. Варна, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. При проверка за редовността на оставената без разглеждане частна жалба на С. от 24.ХІ.2021 г., администриращият същата предходен тричленен състав на ВКС е преценил, че тя е процесуално недопустима: като подадена „срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, а именно решение по чл. 307, ал. 2 ГПК, постановено в извънинстанционно производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това процедиране е равносилно на връщането на същата частна жалба от 24.ХІ.2021 г. на подателите й: арг. от текста на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Меродавно в процесния случай е, че атакуваното прекратително определение на предходни тричленен състав на ВКС е било постановено в стриктно съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 246 ГПК за неоттегляемост на решението /вкл. и на решение постановено по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК/, което гласи: „След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени“. В заключение, а и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 274 ГПК, процесуалният закон не познава обжалване на съдебно решение с частна жалба, защото последното процесуално действие се явява способ за атакуване на визираните в този законов текст две категории определения. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение