Определение № 6175 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4491/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Епозид БГ Варна“ ЕООД, чрез адв. А. Б. като процесуален представител, срещу определение № 382 от 19.03.2025 г. по адм. дело № 350/2025 г. по описа на Административен съд – София област. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че с предварителното изпълнение на процесната заповед, на дружеството ще бъдат причинени значителни вреди от нереализирани приходи от наем, които са надлежно доказани с представените договори. Сочи се нарушение на принципа по чл.6 АПК. Отрича се наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. Претендира се отмяна на определението. Ответникът - кметът на община Челопеч, чрез пълномощника си адв. О. Игнатова, в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Предявено е искане за оставяне в сила на оспореното определение и за присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество – жалбата е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „Епозид БГ Варна“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 3-96/12.03.2025 г. на кмета на община Челопеч, с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, е наредено на дружеството като собственик на ПИ с идентификатор 80323.502.1 по КККР на [населено място] и сградите в него, както и на всички обитатели и трети лица, намиращи се територията на поземления имот и в сградите, да осигурят свободен достъп на служителите на община Челопеч за провеждане на проверка на място на законността на извършваните строителни и монтажни работи, в периода 17.03.2025 г. - 19.05.2025 г. в часовия диапазон от 08.00 часа до 16.30 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че издадената заповед е с правно основание чл. 194, ал.1 ЗУТ и съгласно разпоредбата на чл.217, ал.1, т. 8 ЗУТ, оспорването ѝ по съдебен ред не спира нейното изпълнение. Сочи се, че в случая е приложима нормата на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК, съгласно която съдът може да спре предварителното изпълнение, което е по силата на закона и наличието на основанията по чл.60, ал.1 АПК се презумират, ако жалбоподателят представи доказателства за значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение, но такива по делото не са приложени. Изложени са съображения, че с издадената заповед е разпоредено осигуряване на достъп до процесния имот за извършване на проверка от страна на общинските служители, което обективно изключва възможността от настъпване на претендираните от жалбоподателя вреди. С горните мотиви е оставено без уважение искането на оспорващия. Оспореното определение е правилно. Обосновани от доказателствата и съответни на приложимия закон са решаващите изводи на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 166, ал.4 вр. с ал.2 АПК. Процесната заповед, с правно основание чл.194, ал.1 ЗУТ, подлежи на предварително изпълнение, което следва от разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ. В тази хипотеза не е необходимо да се обосновава от страна на органа наличието на материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК и не се дължи преценка за пропорционалност по чл.6 АПК, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Основанията по чл.60, ал.1 АПК се презумират от законодателя, а за да бъде спряно предварителното изпълнение, което е по силата на изрична законова норма, е необходимо да се докаже, че то би причинило значителни или труднопоправими вреди. В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на административния акт. Както правилно е приел съдът, в случая не се установяват такива вреди, които да обосноват извод за основателност на предявеното искане за спиране. Твърдените вреди от евентуалното неизпълнение на сключен наемен договор за имота, а именно нереализирани приходи от наем, са несъпоставими със защитения с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, обществен интерес. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай от волеизявлението на органа, обективирано в заповедта, за осигуряване на достъп до имота на служителите от общинската администрация за извършване на проверка на строително-монтажни работи, обективно не е възможно да бъдат причинени сочените от дружеството имуществени вреди. От упражняването на строителен контрол чрез провеждане на проверка на място, не биха настъпили претендираните вредни последици за жалбоподателя. Допълнително следва да се посочи, че самата правна норма, въз основа на която е издадена заповедта, предвижда ред и основания за репариране на вредите, които евентуално биха могли да настъпят /арг. чл.194, ал.4 и ал.5 ЗУТ/. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответната страна искане, частният жалбоподател следва да заплати на община Челопеч, сума в размер на 650.00 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,