Определение № 4355 от 02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от адвокат Ц., в качеството му на назначен особен представител на П. Ж. П. против определение № 3847 от 7.08.2024г. по ч.гр.д. № 2531/2024г. на ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадена от него частна жалба с вх.№ 15159 от 5.06.2024г. против определение № 1146 от 13.05.2024г.по ч.гр.д.№ 3000/2023г.на АС София в частта, с която е оставено без уважение искането му да бъде освободен като особен представител на ищеца и е прекратено производството по делото. Счита същото за неправилно, поради което искат да бъде отменено, а молбата уважена. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Със сега обжалваното определение е приета за недопустима подадената от адвокат Ц. частна жалба срещу определение № 1146 от 13.05.2024г.по ч.гр.д.№ 3000/2023г.на АС София в обжалваната част с мотив, че определението, с което е оставено без уважение искане за освобождаване на назначен особен представител не подлежи на обжалване, защото за него не са налице предпоставките на чл.274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК – то нито е преграждащо развитието на производството по делото, нито е сред посочените в закона определения, които подлежат на обжалване. /На обжалване, съгласно чл.95, ал.5 ГПК и чл.25, ал.1, изр.2 от Закона за правната помощ подлежат само определенията, с които се постановява отказ за предоставяне на правна помощ/. Цитирана е и трайно установена съдебна практика в този смисъл. Изразеното в жалбата становище е, че жалбоподателят е изразил желание за смяна на особения представител, че отказът на съда е абсурден, защото разумът изисква когато адвокат заяви, че „няма необходимите знания и подготовка за правния казус“, той да бъде освободен от възложените му задължения, вместо да бъде принуждаван да работи „противно“ на неговите „воля и вътрешно убеждение“. Позовава се и на нормата на чл.43, ал.1 ЗА, съгласно която :“Адвокатът или адвокатът на Европейския съюз не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка“. Съобразявайки установената съдебна практика, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. В случая, с определение на СГС от 6.07.2021г. по гр.д.№ 50/2021г. е допуснато предоставяне на правна помощ в полза на ищеца П. Ж. П., който понастоящем изтърпява наказание в затвора. Адвокат Ц. от САК е посочен и е назначен с определение на СГС от 16.01.2023г. Възможностите, с които разполага назначеният адвокат са посочени в Закона за правната помощ. Съгласно чл.26, ал.3 той може да преупълномощи друг адвокат. Назначеният адвокат може да бъде заменен, но само по искане на органа, който води процесуалните действия и по реда по който е бил назначен /съгласно чл.26, ал.5/. Редът и предпоставките за освобождаване на назначения адвокат са уредени в чл.26, ал.6 от Закона за правната помощ /ЗПрП/. В т.5 от цитираната норма е предвидена хипотеза за освобождаване, но при изрично изразен отказ от страна на представляваното лице от назначения му адвокат, но подобни данни по настоящето дело няма, въпреки твърденията на жалбоподателя. В случая – настоящето производство е образувано въз основа на подадени две молби от адвокат Ц. /с вх.№ 6990 от 14.03.2024г. и 121200 от 7.05.2024г./, с които е поискал да бъде освободен от качеството му на назначен особен представител. Това искане е оставен без уважение от АС София с довод за липса на предпоставките по чл.26, ал.6 ЗПрП. Последвала е частна жалба, която е правилно е била оставена без разглеждане със сега обжалваният акт. Това е така, защото както беше посочено по-горе – в закона не е предвидена възможност за обжалване на акта, с който органът, който води процесуалните действия е отказал да освободи назначения особен представител. Не е налице и никоя от гореописаните процесуални възможности, с които разполага назначения адвокат, съобразно цитираните норми на чл.26, ал.3, чл.26, ал.5 и чл.26, ал.6 ГПК/т.е. няма законово предвидена възможност за обжалване/. Отделно – определението на съда не е и преграждащо хода на делото. При липса на която и да е от двете изчерпателно посочени в чл.274 ал.1 ГПК хипотези следва извод за липса на предвиден процесуален ред за обжалване, което налага извод, че обжалваният акт следва да бъде потвърден. /В подобен смисъл, по същото дело, вече е налице произнасяне и от друг състав на ВКС, постановил определение № 3287 от 31.10.2023г. по ч.гр.д.№ 4434/2023г./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение