Определение № 6 от 06.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1748/2011 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1013994/25.03.2011 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), подадена от И. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 525/05.01.2009 г. по въззивно гр. дело № 2582/2008 г. на Софийския градски съд (СГС) и на оставеното частично в сила с него решение от 07.05.2008 г. по гр. дело № 29375/2007 г. на СРС. В молбата, като основание за отмяна се сочи хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – лишаване на молителката от възможността да участва в процеса и да бъде надлежно представлявана в него, като основното твърдение в тази връзка е, че единствената призовка, получена от молителката по делото, била връчената й на 03.04.2008 г. за насрочване на първоинстанционното дело. Молителката не сочи кога е узнала за влезлите в сила решения, чиято отмяна иска. Ответникът по молбата Щ. Ф. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за процесуално недопустима, като просрочена, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК тече от деня на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Горепосоченото първоинстанционно решение от 07.05.2008 г., чиято отмяна се иска, е било обжалвано с подадена от молителката въззивна жалба от 16.06.2008 г., като е оставено частично в сила (и частично е отменено) с посоченото въззивно решение № 525/05.01.2009 г., чиято отмяна също се иска. Срещу последното молителката е подала на 26.02.2009 г. касационна жалба, която е върната с разпореждане от 28.05.2010 г., което е съобщено на молителката по реда на чл. 51, ал. 2 от ГПК от 1952 г., отменен (чл. 41, ал. 2 от ГПК от 2007 г.), на 31.05.2010 г. и не е обжалвано с частна жалба в срока за това. При това положение, въззивното решение е влязло в сила на 08.06.2010 г. (вторник), съгласно чл. 296, т. 2 от ГПК (чл. 219, б. „б” от ГПК от 1952 г., отм.). От горното е видно, че молителката е узнала за първоинстанционното решение от 07.05.2008 г. на СРС, чиято отмяна иска, най-късно в деня на подаването от нея на въззивната й жалба срещу това решение, а именно – 16.06.2008 г.; респ. молителката е узнала за въззивното решение № 525/05.01.2009 г. на СГС, чиято отмяна също иска, най-късно в деня на подаването от нея на касационната й жалба срещу това решение, а именно – 26.02.2009 г. Доколкото денят на узнаването в случая предхожда деня на влизане в сила на въззивното решение, с което е оставено частично в сила първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска, а именно – посочената по-горе дата 08.06.2010 г., то именно от последната следва да се приеме в случая, че тече тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Последният е изтекъл на 08.09.2010 г. (сряда) – далеч преди подаването на 25.03.2011 г. на молбата за отмяна. Като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение