Определение № 4703 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С. срещу определение № 8167 от 30.09.2025 г., постановено по административно дело № 751/2025 г. от Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо № 30-03-281/20.03.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, постановено по негово заявление вх. МЗ-02-36/13.03.2025 г. и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Препис от частната жалба е връчен на ответника Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието (ГДИН) с указания за възможността да представи възражение и писмени доказателства в 3 дневен срок и такива не са постъпили. Постъпило е възражение от ГДНИ, представлявано от Главния директор чрез процесуален представител, в което се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. против писмо № 30-03-281/20.03.2025 г. на Главния директор на ГДИН, като приема, че в случая същото няма характер на отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, тъй като по своята същност не представлява отказ да се предостави информация по смисъла на чл. 38 във вр. с чл. 37 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Този извод е обоснован след цитиране на разпоредби от ЗДОИ, даващи определение на видовете обществена информация, обосноваващи според АС Бургас извод, че същата не съставлява обществена или служебна информация. Определението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост. Исканата от С. информация е обществена, тъй като без съмнение попада в характеристиката на такава по чл. 2 ЗДОИ, тъй като ще му даде възможност да си състави мнение за дейността на задължения субект, а освен това е и служебна такава по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като създава и съхранява по повод дейността на органа и на неговата администрация. Вярно е, че органът не се произнесъл във формата, предвидена по чл. 38 ЗДОИ, но това не променя факта, че същият е отказал да предостави исканата информация, при това без да посочи която и да е от хипотезите по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Предвид така установеното настоящият състав намира, че неправилно АС Бургас приема, че в случая не е налице отказ да се предостави искана от С. обществена информация, при което неправилно е оставил без разглеждане жалбата му и е прекратил производството по делото. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нея. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение