Определение № 56 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 659/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] против определение № 622 от 07.10.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 425/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 1395 от 03.06.2016 г. по гр. д. № 2909/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника [фирма], [населено място] за неподсъдност на делото по чл. 119,ал.3 ГПК. Ответникът по частната жалба адв. З. Ж. Т. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Изразява становище и за недопустимост на частната касационна жалба. Моли същата да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба процесуално недопустима. С Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 9 е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, респ. определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност (чл. 121 ГПК) подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитие на делото пред сезирания съд. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение отвода за неподсъдност, което покрива визираната в цитираното тълкувателно решение хипотеза за необжалваемост на акта пред касационния съд. Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение