Определение № 751 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Монтанския окръжен съд от 08.11.2012 г. по гр.д. № 292/2012, с което е отменено решението на Монтанския районен съд от 09.07.2012 г. по гр.д. № 225/2012, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката Д. Е. П., представлявана от адв. Г. Ц. от М., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправните въпроси от кой момент започва да тече срокът за изпитване – от сключване на трудовия договор или от реалното изпълнение на трудовите функции, опорочена ли е преценката на работодателя, ако не е дал възможност на работника да започне да изпълнява трудовите функции и как съдът преценява дали трудовата функция е нова – чрез сравнение с последната заемана длъжност или чрез сравняване с всички заемани предходни длъжности, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от юрк. Г. М. я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работил при ответника като „информатор ниво 03” и е преназначена е по заместване с 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя като „банков служител обслужване на клиенти ниво 5”, който е прекратен в рамките на срока за изпитване с оспорваната заповед. Налице е преназначение на друга длъжност, тъй като трудовите функции за заеманата и новата длъжности се различават съществено, което обосновава и уговарянето на изпитателен срок. На ищцата не е предоставен достъп до информационната система на банката и тя не е започнала да обслужва клиенти, а е била запознавана само с вътрешните правила и нормативи. Уволнението е законно, тъй като е извършено след началото (сключването на споразумението) и преди изтичането на изпитателния срок. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като последният правен въпрос не обуславя решението по делото – както във въззивната жалба, така и в исковата молба ищцата е твърдяла, че последната длъжност не се различава съществено от предходната и доказателства са събирани само с оглед на тези нейни твърдения. Останалите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че срокът за изпитване започва да тече от постъпването на работа (чл. 63, ал. 4 КТ), което обикновено съвпада със сключването на трудовия договор, както и че работодателят може да изисква провеждането на предварителна подготовка или обучение преди да възложи на работника задачи в непосредствено изпълнение на трудовата му функция. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение