Решение № 1416 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София, чрез процесуалния си представител юриск. Т. Гъркова срещу решение № 5856/27.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1772/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по оспорване на Р. П. К. от [населено място], Община Созопол, Област Бургас е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01 – 6500/502#6 от 30.09.2024 г. на посочения по – горе административен орган за възстановяване на недължимо изплатена сума по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Биологично пчеларство“ за кампания 2022 г. в размер на 82 691,22 лв. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е описана фактическата обстановка по делото, вкл. и развилото се административно производство по повод заявлението на К. за подпомагане. Посочено е въз основа на заключението на съдебно – техническата експертиза, което било установило липсата на регистрационни табелки на пчелините. По отношение на показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели, касаторът сочи, че е възразил пред съда да не се ценят показанията им в крайния му акт, тъй като свидетелят С. е заинтересован от изхода на спора поради факта, че самият той има животновъден обект с пчели, както и заведени срещу ДФЗ административни дела, а за свидетеля П., показанията му били несъстоятелни, тъй като той обяснил пред съда само процедурата по регистрация на обекта в БАБХ.Сочи се в касационната жалба, че съдът е установил фактическата обстановка, без да обсъди достатъчно задълбочено и изчерпателно представените от страна на административния орган писмени документи, които са приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Направените от съда изводи според касатора са неправилни и необосновани, тъй като административният орган, като е възприел и е изяснил правнорелевантните факти, се е съобразил изцяло с действащата нормативна уредба към момента на подаване на заявлението за подпомагане за процесната кампания и като, действащ в условията на обвързана компетентност няма друга възможност освен да издаде отменения административен акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се потвърди законосъобразността на административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и направените разноски пред същите инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Р. П. К. от [населено място], Община Созопол, Област Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Д. Москова в депозирани по делото писмен отговор и писмено становище, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение с развита аргументация за това. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд при извършване на проверка на оспорения от Р. К. индивидуален административен акт – АУПДВ е приел, че същият е издаден без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържа изложение на фактически и правни основания, въз основа на които е издаден. Посочено е в съдебното решение, че при издаването на акта са спазени изискванията на чл. 26, ал.1 АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство, поради което е обезпечено надлежно правото му на участие. За неоснователни е приел съдът изложените в жалбата доводи за необходимостта от издаване на Уведомително писмо по чл. 10б, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. или друг административен акт, който акт да предхожда издаването на АУПДВ. Липсата на такова писмо съдът е счел, че не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да опорочи АУПДВ до степен на незаконосъобразност. В този смисъл съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 366/2025 г. и № 5085/2024 г. По приложението на материалния закон съдът е приел за безспорно установено по делото, че за кампания 2022 г. Р. К. е подала заявление на 21.03.2023 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ за изплащане на помощ в размер на 82 691,22 лв., както и не е спорно, че заявените от нея пчелини са регистрирани по съответния ред. Съдът е приел, че основният мотив на ответната страна в първоинстанционното производство, че така изплатената сума на К. е недължимо платена поради липсата на табелки с регистрационни номера на 21 бр. пчелини, описани в заявлението за подпомагане, а именно: № 8368-0038, № 8368-0037, № 8368-0034, № 8368-0032, № 8361-0048, № 8361-0047, № 8361-0046, № 8361-0045, № 8149-0040, № 8149-0038, № 8149-0037, № 8149-0035, № 8149-0034, № 8149-0033, № 8149-0032, № 8149-0031. № 8149-0030, № 8149-0029, № 8149-0028, № 8149-0027 и № 8149-0024. Тази регистрация на пчелините в обжалваното решение е посочено, че е извършена в Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), което било установено при извършена административна проверка в периода 22.10.2022 г. – 26.10.2022 г. Посочено е от съда, че административният орган се е позовал на чл. 14, ал.1, т. 6 във връзка с чл. 25 и чл. 46, ал.1 и 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (Наредбата) за прилагане на процесната мярка и е приел, че тази липса е нарушение на констатираното, за което е наложена и санкцията за всички пчелни семейства. Съдът е приел за неправилно позоваването в административния акт на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пчеларството (ЗПч), според която постоянните пчелини задължително се ограждат, като в урегулираните поземлени имоти са с ограда, осигуряваща безопасността на обекта и не позволяват свободен достъп и преминаване на хора и животни, обозначени с табелка с регистрационен номер на пчелина, а в ал. 4 е указано, че постоянните пчелини, които се намират в горски територии, могат да са с ограждение, което не представлява строителство по смисъла на ЗУТ и на което се поставя табелка с регистрационен номер на пчелина. Съдът се е позовал на чл. 25 от цитираната по – горе Наредба, според която за подпомагане за отглеждане на пчелни семейства, се одобряват заявените от кандидата пчелни семейства при спазване изискването всички регистрирани в БАБХ – ВетИс на негово име пчелни семейства и животни от заявения вид да са включени в договор с контролиращо лице за биологично производство. Съдът се е позовал и на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата, в която е указано, че ДФЗ - Разплащателна агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности. Основният мотив на съда за отмяна на административния акт като материално незаконосъобразен е, че от анализа на цитираните разпоредби на относимата Нардеба липсата на регистрационни табелки на пчелините не е посочено в нито една от материалноправните норми от цитирания подзаконов нормативен акт, на които се е позовал органа. В тази Наредба са уредени условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности от ПРСР по мярка „Биологично земеделие, но липсата на регистрационни табелки на пчелините не е основание да не се предостави, да се намали или откаже заявената помощ. В акта според съда неправилно административният орган се е позовал на хипотези на отказ или намаляване на заявената финансова помощ, когато се установи по – малък брой пчелни семейства от заявените за подпомагане такива, но такива фактически основания съдът е приел, че не били изложени в оспорения акт. При така изложеното съдът е достигнал до крайният си правен извод за незаконосъобразност на оспорения от Р. К. АУПДВ, като го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил и подробно е описал фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил и законосъобразни изводи. Безспорно е установено, че регистрираната като земеделски производител Р. К. през кампания 2015 г. е заявила за подпомагане 21 пчелни семейства по посочената по – горе мярка. Установено е в административното производство, че през кампания 2022 г. К. е избрала да продължи поетия ангажимент и затова е подала заявление за изплащане на финансова помощ по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“. Правилно решаващият съд е посочил, че приложима за случая е Наредба № 4/24.02.2015 г, тъй като тя урежда условията и редът за подпомагане на земеделски производители по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ от ПРСР 2014 – 2015 г., съгласно чл. 3, т. 2 от нея. При извършените проверки по повод подаденото от Р. К. заявление за годишна финансова помощ, проверяващите са установили, че регистрационните номера на пчелините, които са посочени в заявлението липсват на всяка една от пчелините. Според административният орган заявителката за подпомагане не е спазила изискването на чл. 8, ал. 3 и 4 ЗПч, като липсата на такива табели можело да доведе до нерегламентирани действия от нейна страна, поради което на основание чл. 14, ал.1, т. 6 във връзка с чл. 25 от Наредбата е установена за възстановяване изплатената сума в размер на 82 691,22 лв. Посочената от административния орган разпоредба на чл. 14, ал.1, т. 6 от приложимата Наредба регламентира, че не се предоставя финансовата годишна помощ, когато при административни проверки или проверки на място, се установят по – малки на брой пчелни семейства от заявените за подпомагане. Административният акт не може да се основава на предположения, а на категорично установени факти и обстоятелства. Посочването от издателя на процесния АУПДВ, че липсата на регистрационни табели на пчелините позволява да се извършат евентуално нерегламентирани действия, е предположение, а не доказателство за такива действия. Правилно решаващият съд е приел, че липсата на регистрационни табели не е сред основанията за отказ от заплащане на финансовата помощ, а те са изброени в чл. 14, ал. 1, т. 1 – 10, както и в ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, а посоченото в а административния акт правно основание от цитирания чл. 14, ал.1, т. 6 от Наредбата не съответства на мотивите на административния акт, с който е установено, че следва да се възстанови изплатената финансова помощ на Р. К.. Посоченото от административния орган в акта му неизпълнение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗПч правилно е обусловило първостепенният съд да приеме, че тя не може да бъде основание за възстановяване на вече изплатена помощ на К.. Липсата на регистрационни табели на пчелините, е основание за налагане на административно наказание „глоба“ съгласно чл. 37 от Глава седма „Административнонаказателните разпоредби“ на ЗПч., но не е основание да се възстанови платена вече помощ. В този смисъл констатираното от вещото лице по съдебно – техническата експертиза, че е установило същото, както е посочено в административния акт, че липсват регистрационни табели на пчелините е без значение, тъй като то не представлява правно основание за възстановяване на получена вече финансова помощ. Относно показанията на разпитаните свидетели, свидетелят П. П. е разяснил пред съда, че по заповед на изпълнителния директор на БАБХ от 26.02.2021 г. е проверявал пчелините на К. при извършен контрол за здравословното състояние на пчелните й семейства, както и е разяснил процедурата по регистрацията на животновъдните обекти. Относно свидетелят Д. С., той е дал показания пред съда, че е присъствал на извършената проверка на пчелините на К. на 22.10.2022 г., като основен пчелар в нейната ферма и според него проверяващите не са спазили никакви условия – не са дезинфекцирали инструментите, с които са отваряли кошерите, нито ръкавици, не са сменяли булата, не са спазвали и санитарно – хигиенни норми. Свидетелят е заявил пред съда, че през периода, когато е извършвана проверката пчелите се преглеждат само със стетоскоп, с почукване на кошера, за да се разбере дали в кошерите има пчели, което не е изпълнено от проверяващите. Тези показания на свидетелите с нищо не променят приетото от съда, че в приложимата Наредба за посочената по – горе мярка 11“Биологично земеделие“ липсва основанието за възстановяване от земеделския производител на получената от него годишна финансова помощ поради липса на регистрационни табели на пчелините. Налице е по този начин противоречие между фактическото изложение в оспорения индивидуален административен акт и посоченото в него правно основание на чл. 14, ал. 1, т. 6 от процесната Наредба, според което не се изплаща заявената финансова помощ от съответния кандидат за подпомагане, когато при извършена административна проверка и/или проверка на място се установи по – малък брой животни или пчелни семейства от тези, които са заявени за подпомагане. Това правно основание не съответства на установените и изложени факти и обстоятелства, посочени в административния акт, т.е. несъответствието правилно е установено от съда между правното и фактическото основание. Това е така, тъй като наистина посоченото в акта, че липсват регистрационни табели на пчелините не може да се приравни на по – малък брой пчелни семейства, както е посочено като правно основание за издаването на оспорения акт. Предвид изложеното неоснователни са изложените оплаквания в касационната жалба по отношение на свидетелските показания и установеното от съдебно – техническата експертиза, тъй като не допринасят до обосноваване на приетото от административния орган, че следва да се възстанови от ответника по касация като недължимо платена посочената в акта сума от 82 691,22 лв. за кампания 2022 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не се установиха посочените в нея пороци на обжалваното решение, които да водят до неговата неправилност, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските, тъй като е неоснователно направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на разноските на ответницата по жалбата, тъй като сумата от 511,29 евро не е прекомерна, като се има предвид, че за първоинстанционното производство е присъдена сума от 2 310 лв. (1 181,08 евро), поради което претендираните разноски от Р. К. за настоящето касационно производство са с по - малко от половината от разноските, присъдени с обжалваното решение. С оглед на това ще следва на Р. К. да се присъдят за касационната инстанция разноски в размер на 511,29 евро. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение