Определение от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10697/2024 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Администартивно-процесуалния кодекс. Постъпила е жалба от Сдружение „Асоциация на индустриалния капитал в България“, ЕИК 121442528, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Тракия“ № 15, представлявано от председателя на Управителния Съвет В. Велев, против Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024г. на Министерския съвет на Репулика България за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024г. В жалбата се прави оплакване, че въпросното постановление е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и е налице несъответствие с целта на закона. В жалбата се излагат подробно доводи в подкрепа на оплакванията. Към съпроводително писмо изх. № 08-00-408/04.11.2024г. на Министерския съвет са приложени по опис писмени доказателства, съставляващи административната преписка. Посоченото Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024г. на Министерския съвет на Репулика България за определяне размера на минималната работна заплата за страната, съставлява подзаконов нормативен акт и съгласно чл.185, ал.1 от АПК, може да се бъде оспорвано пред съд. Компетентният за това съгласно чл.191, ал.1 от АПК съд е тричленен състав на Върховния административен съд. При извършената служебна проверка се установява, че жалбата отговаря на задължителните изисквания, посочени в т. 1 - 8 вкл. на чл.150, ал.1 от АПК, като са представени доказателства за внасянето на държавна такса и такса за обнародване в "Държавен вестник". В жалбата не са направени доказателствени искания по смисъла на чл.150, ал.2 от АПК. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че подадената жалба е редовна, отговаря по форма и съдържание на записаните в чл.150, ал.1 от АПК условия. Налице е правен интерес от обжалване. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Наличието на такъв според чл.159, т.4 от АПК е основание за допустимост на подадената жалба. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят „Асоциация на индустриалния капитал в България“ е представителна организация на работодателите на национално равнище по смисъла на чл.35 от Кодекса на труда, призната е за такава и с Решение на Министерския съвет № 18 от 14.01.2021г. Асоциацията представлява и една от трите равнопоставени страни в социалния диалог съгласно чл.3 и чл.3а КТ. Изложеното обосновава наличие от правен интерес за оспорване на нормативния акт за определяне на минималната работна заплата. При условията на чл.196 във вр. с чл.154,ал.1 от АПК следва да бъдат конституирани като страни по делото жалбоподателят „Асоциация на индустриалния капитал в България“, ЕИК 121442528, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Тракия“ № 15, представлявано от председателя на Управителния Съвет В. Велев и Министерския съвет на Република България за ответник. В жалбата не се прави искане за спиране на действието на обжалвания нормативен акт. Предвид гореизложеното и на основание чл.196 от АПК и чл.188 във връзка с чл.181 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,