Определение № 10476 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д., приподписана от адвокат М. Цветков, срещу определение № 7110 от 25.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1253/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му с която: 1. Оставена е без разглеждане жалбата й против решение № 181 от 24.01.2025 г. на Общински съвет (ОбС) Хасково; 2. Оставено е без разглеждане искането й за спиране изпълнението на решение № 181 от 24.01.2025 г. на ОбС Хасково; 3. Прекратено е производството по делото в тези две части; 3. „Енери БГ 1“ ЕООД и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД са конституирани като заинтересовани страни по делото в допустимата за разглеждане част - жалбата й против решение по протокол № 11 от 14.02.2025 г., т. 3 на Комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на определението в обжалваните му части. Заявява, че освен нейните, се засягат правата на още множество частни собственици, държавата - защото се пресича друг електропровод на НЕК, а съдът не е определил ролята на прокурора в процеса. Счита, че решението на ОбС подлежи на обжалване, като се позовава на диспозитива му - „ … да се учреди безсрочен сервитут“ и на това, че е постановено възложителите за заплатят съответните обезщетения. Моли за отмяна на определението в обжалваните му части. Ответниците - Общински съвет Хасково и Община Хасково, не представят отговори в срока по чл. 232 АПК и не правят искания. Ответниците - „Енери БГ 1“ ЕООД и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Б. Симпличев, в представен общ писмен отговор оспорват частната жалба и пледират за отхвърлянето й. Претендират разноски. По отношение определението на Административен съд Хасково, в частта му с която са оставени без разглеждане жалбата на Д. Д. срещу решение № 181 от 24.01.2025 г. на ОбС Хасково и искането за спиране изпълнението му и е прекратено производството по делото по отношение на тях, частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която определението в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тази част от жалбата е неоснователна. За да постанови определението, Административен съд Хасково е приел, че жалбата на Д. Д. срещу решение № 181 от 24.01.2025 г. на ОбС Хасково е недопустима. С това решение е прието да се учреди безсрочен сервитут за прокарване на въздушни електропроводи в полза на „Енери БГ 1“ ЕООД и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД върху четири поземлени имота, общинска собственост, находящи се в горска територия, определена е цената на сервитута и е възложено на кмета на общината да издаде заповед по реда на чл. 63, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 61, ал. 3, т. 4 от Закона за горите (ЗГ). Недопустимостта съдът е обосновал с приложението на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, тъй като атакуваното решение на ОбС не е самостоятелен индивидуален административен акт, а е част от процедурата по издаване на окончателния акт, който съгласно цитираните по-горе норми от ЗГ е заповедта на кмета на общината. Освен това с решението на ОбС не се накърнява правен интерес на Д., защото не е засягат собствения й имот. Предвид установената недопустимост на жалбата срещу решение № 181 от 24.01.2025 г. на ОбС Хасково, за недопустимо е прието и особеното искане за спиране предварителното му изпълнение. Определение е правилно в тази му част. Съгласно чл. 61, ал. 3, т. 4 ЗГ, сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване на въздушни и подземни електропроводи от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост. Чл. 63, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗГ допълнително уточнява, че заявлението се подава до кмета на общината, който се произнася в едномесечен срок, като учредява сервитут или постановява отказ. В конкретния случай именно заповедта на кмета би подлежала на обжалване, като краен акт, а решението на ОбС, като акт по чл. 21, ал. 5 АПК е част от производството по издаването й, неподлежаща на самостоятелен контрол. Освен това Д. Д. не притежава права върху някой от имотите върху които се провежда процедурата по учредяване на сервитута и за нея не е налице личен и пряк интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 АПК. За да е налице пряк интерес е необходимо с евентуалната отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от бъдещото му изпълнението. Личният правен интерес означава, че жалбоподателят има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица, организации, държавата или общината. Принципно такава е функцията на прокурора - в защита на важен държавен или обществен интерес - чл. 16 АПК, но преценката за участието му е негова, а не на съда, както неправилно счита Д. Д., като настоящото производство не е сред тези при които законът предвижда задължително участие на прокурор. Недопустимостта на жалбата срещу решение № 181 от 24.01.2025 г. на ОбС Хасково обуславя и недопустимост на искането за спиране на негово предварително изпълнение. След като на жалбоподателката е отречено правото да оспори основния акт, по аргумент за по-силното основание, тя не може да обжалва и другите правни последици свързани с акта и изпълнението му, още повече, че атакуваното решение на ОбС не е краен акт по процедурата по учредяването на сервитута и не може да има предварително изпълнение. Поради това законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу решение № 181 от 24.01.2025 г. на ОбС Хасково и искането за спиране изпълнението му и е прекратил производството по делото по отношение на тях. Оспореното определение в тази му част, като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение определението на Административен съд Хасково, в частта му с която по редовната жалба на Д. против решение по протокол № 11 от 14.02.2025 г., т. 3 на Комисия по чл. 210 ЗУТ, като страни по делото са конституирани, наред със нея, като жалбоподател и Община Хасково, като ответник, също и „Енери БГ 1“ ЕООД и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, като заинтересовани страни, същата не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. По аргумент от разпоредбата на чл. 229 АПК, на обжалване пред Върховния административен съд подлежат определенията, преграждащи развитието на производството, както и определенията, за които законодателят изрично е предвидил възможността за съдебно оспорване. Всички останали определения в това число и тези, които подготвят постановяването на решението, се контролират по повод обжалване на самото решение. Не подлежат на самостоятелно оспорване определенията, с които съдът се произнася по движението на делото, конституиране на надлежните страни, разпределение на доказателствената тежест, както и по направените от страните искания. Определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл. 154, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 АПК, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, защото по отношение на тях законодателят не е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. Единствено в хипотезата на чл. 153, ал. 4 е предвидено обжалването на определението, постановено по реда на чл. 153, ал. 3 АПК, но тези разпоредби са неотносими към тази част на определението. Частната жалба на Д. в тази й част е лишена от предмет- липсва годен на обжалване по реда на инстанционния контрол съдебен акт. Това налага оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, с прекратяване на производството. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците, но Общински съвет Хасково и Община Хасково не са направили искане за присъждането им, а „Енери БГ 1“ ЕООД и „Агро НВ Пропъртийс“ ЕООД, въпреки изразената претенция, не са ангажирали доказателства да са извършили разноски.