Определение № 2548 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба и допълнение към нея, подадена от Г. Б. И. от гр.Русе, чрез процесуален представител адв. В.Донков, срещу Разпореждане № 13285/19.12.2025 г. на председателя на Шесто отделение на ВАС, постановено по адм.д. № 11551/2025 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. Б. И. от гр.Русе срещу Решение № 2912/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 505/2025 г. по описа на Административен съд – Русе и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно, постановено при съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Твърди, че неправилно в обжалваното разпореждане е прието, че „погрешно вписаното от първоинстанционния съд указание, че решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС“ не поражда процесуално право на жалба, с което се нарушава правото на достъп до съд и е подход в пряко противоречие с практиката на ЕСПЧ. Сочи, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради липса на произнасяне по компетентност на българската държава и е нищожно, поради липса на воля и обективно невъзможно изпълнение. Излага съображения и за допуснато нарушение на правото на ефективна съдебна защита /чл. 47 от Хартата/ и неправилност на решението на Административен съд-Русе. Претендира отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно се иска да се спре производството по делото и да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с тълкуването на чл.65, § 2 от Регламент 883/2004. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Русе, чрез пълномощника ст.юрк. И.Карамфилова, в писмен отговор и допълнителен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска да се остави в сила обжалваното разпореждане. Върховният административен съд, в тричленен състав на Шесто отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е установил, че касационната жалба на Г. Б. И. срещу Решение № 2912/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 505/2025 г. по описа на Административен съд – Русе е процесуално недопустима, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения от Административен съд - Русе съдебен акт е разрешен спорът за законосъобразността на решение № 1040-17-40/14.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, издадено на основание чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-1588-3 от 27.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе, с което на И. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б.“а“ и чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Обжалваното съдебно разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Решение № 2912/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 505/2025 г. по описа на Административен съд – Русе е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Процесното разпореждане № 171-00-1588-3 от 27.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе попада в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО актове, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Неправилното посочване от страна на съда постановил оспореното съдебно решение, че същото подлежи на касационен контрол не води до различен извод относно обжалваемостта на съдебния акт, предвид законово въведеното изключение за едноинстанционнен съдебен контрол на административните актове подложени на контрол за законосъобразност пред компетентния административен съд. Предвид изложеното се налага извода, че касационният съдебен контрол върху обжалваното от Г.И. Решение № 2912/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 505/2025 г. по описа на Административен съд – Русе е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО и то е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. Изложените от частния жалбоподател съображения, насочени към правилността на решението на Административен съд-Русе и приложението на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. се явяват неотносими към предмета на настоящото производство. Неоснователно е и позоваването на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като правото на ЕС не дерогира националните процесуални правила за допустимост на съдебния контрол. Недопустимо е и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, тъй като задължението по чл. 267 ДФЕС възниква само при наличие на допустимо и висящо производство, при което тълкуването на правото на ЕС е необходимо за решаване на спора по същество, каквото не е настоящото производство. При наличието на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК председателят на Шесто отделение на ВАС е процедирал съобразно чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и правилно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховен административен съд, Шесто отделение