Определение № 282 от 12.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 119/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 т.1 на ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Р. К., чрез процесуалния му представител - адв.Р., против постановеното в открито съдебно заседание на 16.12.2011 год. по т .д.№ 1278 / 2011 год. определение на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав, с което и на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по същото, до произнасяне на Върховен касационен съд с решение по образуваното тълкувателно дело №1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода за липса на преюдициалност на решението по образуваното тълкувателно дело спрямо предмета на настоящия спор. Ответните страни не са взели становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като прецени че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна ,обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, по основателността на същата намира следното: Производството е образувано по предявени от К. Р. К. обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, в причинна връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на Е. С., като водач на застрахован при ответника - ЗАД „А. „ автомобил, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „. В производството, в качеството на трето лице – помагач на ответника е конституиран деликвента - Е. С., като предвид уважаването на предявените главни искове, първоинстанционният съд е уважил и предявеният от застрахователя –ответник против деликвента - трето лице помагач обратен иск с правно основание чл.227 от КЗ. В приключилото наказателно производство не са предявени и уважени граждански искове на пострадалия срещу деликвента, чието правно основание би била нормата на чл.45 от ЗЗД. Тълкувателно дело №1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС е образувано по въпроса: „ При уважен иск срещу деликвента по чл.45 от ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл.407 ал.1 / отм./ от ТЗ / идентичен с чл.226 ал.1 от КЗ / на увредения срещу застрахователя на деликвента по застраховка „ Гражданска отговорност „ и има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 от ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя ? „. За да постанови спирането, въззивният състав не е изложил конкретни мотиви, освен най-общо позоваване на „ противоречиво разрешаване на спорове, свързани с отговорността на застрахователя, при наличие на деликт „, за установяването на единна задължителна практика във връзка с които решението по образуваното тълкувателно дело би имало значение. Настоящият състав намира, че с оглед предмета на спора и правното основание на предявените искове, респ. липсата на предявен в кумулативно съединение с прекия иск срещу застрахователя, иск на пострадалия срещу деликвента, с правно основание чл.45 от ЗЗД, решението по тълкувателно дело № 1 / 2010 на ОСТК на ВКС се явява без каквото и да било обуславящо за решението по спора значение, тъй като пред съда не стои въпроса за допустимостта на подобно кумулиране. Не е налице и вече уважен пряк иск на пострадалия срещу деликвента, с правно основание чл.45 от ЗЗД, в който случай също би била преценима допустимостта на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.226 ал.1 от ГПК и с оглед което би било от значение очакваното тълкувателно решение. Следователно, не са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т. 4 ГПК и постановеното въззивно определение следва да бъде отменено, като неправилно. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение