Решение № 4861 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е две касационни жалби - касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и касационна жалба на Ю. И. Л. срещу решение № 22991/03.07.2025 г., постановено по адм. д. № 8308/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба на СДВР се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като се оспорва изцяло уважаването на иска и се твърди липса на доказани вреди, респективно липса на причинна връзка, както и прекомерност на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението. В касационната жалба на Ю. Л. се релевират доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му част, като се твърди, че присъденият размер на обезщетението е занижен и не съответства на принципа на справедливостта, както и че съдът не е съобразил всички релевантни обстоятелства и доказателства, включително искането за назначаване на експертиза. Иска се увеличаване на обезщетението до пълния претендиран размер. Ответникът по касационната жалба на СДВР – Ю. Л., чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна и поддържа, че решението е правилно в уважената част, като излага доводи, че вредите са доказани и произтичат пряко от незаконното задържане. От страна на СДВР няма представен отговор по касационната жалба на Ю. Л.. Представителят на Върховната касационна прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба на СДВР, като счита, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено. По отношение на касационната жалба на Ю. Л. счита, че е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в обжалваните части и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед за задържане от 04.02.2023 г., издадена от полицейски орган при 06 РУ – СДВР, Ю. Л. е бил задържан за срок до 24 часа, като с влязло в сила съдебно решение същата е отменена като незаконосъобразна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително гласните доказателствени средства и е кредитирал показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни и непротиворечиви. Въз основа на тях е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, стрес, притеснение, чувство за унижение и накърняване на достойнството, като тези състояния са продължили и след освобождаването му. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правен извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е уважил иска частично, определяйки обезщетение в размер на 10 000 лева по справедливост, като за разликата до 25 000 лева е отхвърлил претенцията. Решението е правилно. По отношение на оплакванията на СДВР за липса на доказани вреди, съдът намира същите за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконното задържане по своята правна същност представлява тежко ограничаване на основно право – правото на свобода и сигурност, което по естеството си води до настъпване на неимуществени вреди. В този смисъл е както трайната практика на националните съдилища, така и практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която самият факт на незаконното лишаване от свобода обуславя настъпването на психическо страдание и душевен дискомфорт. В конкретния случай тези вреди не само се презумират, но и са установени чрез събраните гласни доказателства, които първоинстанционният съд правилно е кредитирал. Неоснователни са и възраженията за липса на причинна връзка. Вредите представляват типична, нормално настъпваща и непосредствена последица от незаконното задържане, като по делото не са установени други обстоятелства, които да прекъсват причинната връзка. Напротив, от доказателствата се установява пряка зависимост между задържането и настъпилите негативни преживявания. По отношение на касационната жалба на Ю. Л. съдът намира, че оплакванията за занижен размер на обезщетението също са неоснователни. Първоинстанционният съд е приложил правилно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като е съобразил всички релевантни обстоятелства – продължителността на задържането, характера на преживените страдания, тяхната интензивност и отражението им върху личността на ищеца. Определеният размер от 10 000 лева не съответства на установената съдебна практика по сходни случаи и определено е по-висок от обичайно присъждания размер на обезщетение. В настоящия случай обаче, размерът е адекватен на доказаните факти по делото. Нещо повече, макар да не са изразени подробни мотиви от първоинстанционния съд по отношение на размера на присъденото обезщетение, с оглед развитието на обстоятелствата около освобождаването от ареста на ищеца и неспазването на негови основни права, съдът е определил достатъчен размер, който да служи за репариране на претърпените от него по-интензивни неимуществени вреди. Не се установява и нарушение, свързано с недопускане на експертиза, доколкото събраните доказателства са достатъчни за формиране на извод относно наличието и интензитета на вредите. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на присъденото обезщетение, тъй като същото е съобразено с конкретните факти по делото и с принципа на справедливостта, без да води до неоснователно обогатяване. По отношение на присъдените разноски настоящият състав намира, че същите са правилно определени съобразно уважената и отхвърлената част от иска и при правилно приложение на относимите нормативни разпоредби. С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при обоснованост на фактическите изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд