Решение № 162 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 986/2010 г.

Решение № 162 от 24.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 986/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. с нестопанска цел "Национален център за професионално обучение в системата на БТПП", представляван от Г. С. С. в качеството му на председател и чрез пълномощник адв. Ю. М. срещу решение № 27 от 8.03.10 г. по в. гр. дело № 3/10 г. на Добричкия окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 9 от 20.11.09 г. по гр. дело № 508/09 г. на Добричкия районен съд в частта, която е осъден да заплати на община [населено място] сумата 5 835.94 лв., представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на обект - публична държавна собственост - помещения, находящи се в приземния етаж на М. дом [населено място] /бивша печатница/ с площ 60 кв. м. и мазе с площ 80 кв. м. за периода от 21.09.04 г. - 27.02.08 г. С определение № 1351 от 29.12.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса в какво се изразява неоснователното обогатяване на общината предвид извършените подобрения в имота от жалбоподателя с нейно съгласие, които са на по-висока стойност от евентуалния доход от отдаване под наем за процесния период. С решение № 733/12.11.10 г. по гр. дело № 1274/09 г. и решение № 69 от 8.02.11 г. на IV г. о. Върховният касационен съд е дал отговор по реда на чл. 290 ГПК, че в хипотеза на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил /извършените разходи за и към момента на строителството/ и тази, с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота в резултат на съответната строителна дейност/. Решението по чл. 290 ГПК е в обхвата на задължителната съдебна практика съобразно т. 2 от ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, като настоящият състав намира, че даденото разрешение следва да намери приложение и към конкретиката на разглеждания случай. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е решението да бъде отменено и искът по чл. 59 ЗЗД да бъде отхвърлен поради основателност на направеното възражение за прихващане. Ответникът по касационната жалба [община] не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 15-25/29.06.04 г. на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 12, ал. 4 ЗОС Общ. съвет в [населено място] е предоставил на ответника за възмездно ползване без търг или конкурс за срок от три години обект, публична общинска собственост, представляващ помещения, находящи се в сградата на М. дом в [населено място]. На 13.08.04 г. община [населено място] е издала разрешение за строеж за извършване на С. в обекта и от 21.09.04 г. строежът е въведен в експлоатация. С влязло в сила решение на 4.12.07 г. по адм. дело № 357/04 г. на Добричкия окръжен съд решение № 15-25/29.06.04 г. на О. съвет е отменено. Въз основа на заповед № 373/20.03.08 г. на осн. чл. 44, ал. 1 и 2 ЗМСМА и чл. 65, ал. 1 ЗОС кметът на [община] е наредил изземването на процесния имот от сдружението. С констативен протокол от 21.03.08 г. имотът е иззет от държането на дружеството. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за успешното провеждане на иска - за процесния период от време ответното сдружение е ползвало недвижим имот, собственост на ищеца, като се е обогатило за негова сметка със спестените средства, равняващи се на наемната цена за съответния период от време. Счел е за неоснователно възражението за прихващане на исковата претенция с претенцията на ответника за обезщетяване на средствата, вложени в С. на обекта, тъй като му се дължала увеличената стойност на имота, а доказателства в тази насока ни били представени. Неправилен е изводът на съда за неоснователност на възражението за прихващане поради това, че на ответника се дължала увеличената стойност на имота. Ответното дружество има качеството на държател на имота за процесния период и за извършените от него подобрения има право на по-малката сума измежду сумата за извършените разходи и увеличената стойност на имота в резултат на извършените С. Видно от заключението на техническата експертиза на в. л. Й. Т. описаните в количествено-стойностната сметка строително-монтажни работи са изпълнени в процесния имот и стойността им възлиза на сумата 6807.43 лв., която е заплатена от ответника. Наемната цена за процесния период - от 21.09.04 г. до 27.02.08 г. за ползване на процесните помещения в приземния етаж на М. дом - [населено място] е 5490.80 лв. Налице са предпоставките на чл. 103 ЗЗД за прихващане на двете вземания до размер на 5490.80 лв. При тези данни ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца със спестени средства от наемна цена, тъй като действително направените от него разходи за извършеното строителство, в резултат на което се е увеличил патримониума на ищеца, са на по-висока стойност от наемната цена. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК [община] следва да бъде осъдена да заплати на НЦПО в системата на БТПП сумата 704 лв. разноски за всички инстанции. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.