Определение № 283 от 30.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1927/2018 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. „КМ Билдсистем“ ЕООД иска изменение на определение № 327 от 30.05.2019 г., в частта за разноските, които е осъден да заплати на Община Силистра в размер на 7 920,13 лв. Иска да бъде прието, че за първи път едва с определението е узнал за размера на претендираните разноски и едва след това имал процесуална възможност да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита ,че следва да се намалят до определения в чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 981,44 лв. Моли да се измени като се присъди само този размер. Ответникът Община Силистра оспорва молбата. Счита, че е недопустимо да се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следвало в съдебно заседание, в който се разглеждал спорът да се направи възражението си. Бил имал възможност да се запознае с делото и преди произнасянето на съда, след постъпване на касационната жалба. Освен това счита, че при разгледани 13 иска, по всеки един от тях се дължи минимално възнаграждението и с оглед на това общият размер е 4 900,14 лв., а за акцесорните искове също по 300 лв минимум или 3 900 лв за всички искове. Общо 6 600,11 лв Освен това следва да се начисли ДДС от 1320 лв или общо 7920 лв, колкото било платено и посочено в списъка по чл. 80 от ГПК и съответно присъдено. Освен това били представени доказателства за начислен ДДС, ето защо било неоснователно възражението. Върховният касационен съд на Р България в състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 327 от 30.05.2019 г. по настоящето дело съдът не е допуснал касационно обжалване, на основание чл. 288 от ГПК, на решението на въззивния съд № 85/25.4.2018 г. по втд 45/18 г., Варненски апелативен съд и с оглед изхода на спора е осъден „КМ Билдсистем“ ЕООД да заплати на Община Силистра сумата от 7 920, 13 лв, представляваща заплатените разноски от Община Силистра за производството пред Върховния касационен съд на Р България. Искането е направено в срока по чл. 248 от ГПК. Определението на ВКС от 30.5.2019 г. е окончателно, на основание чл. 296, т. 3 от ГПК решението на въззивния съд влиза в законна сила. Молбата за изменение на решението е подадена на 27.6.2019 г. Следователно е подадена в предвидения срок по чл. 248 от ГПК. С оглед изложените съображения и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение може да се направи от ответника едва след произнасянето на съда по реда на чл. 288 от ГПК и то при присъждане на разноски с този акт. Съображенията в молбата на Община Силистра, че е могъл касаторът да се запознае с доказателствата за изплатено възнаграждение са неоснователни. Препис от отговора на ответника не е предвидено в закона да се връчва на касационния жалбоподател. Поради това и фактическата възможност за запознаване с отговора от касационния жалбоподател е без значение. Установява се, че ответникът е представил доказателства за осъществено процесуално представителство и изплатено възнаграждение за предоставените правни услуги, с представеното пълномощно, договор за правна защита и съдействие и фактура, както и платежно нареждане за заплатена по сметка на адвокат М. Д. от Община Силистра сума по издадената фактура в размер на 7 920,13 лв. Касационната жалба е подадена срещу решение от 25.4.2018 г. по в.т.д. 45/2018 г., Апелативен съд – [населено място]. С решението си е потвърдено изцяло решението на Окръжен съд [населено място] за сумата 25 953,17 лв – претендирана като незаплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 27.09.2011 г., за което са издадени 9 броя фактури, остатъци за плащане от дължимо възнаграждение на основание един договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /Сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“, първа обособена позиция от 27.9.2011 г. Исковете са заявени като частични и цената на иска е 25 953,17 лв.,част от цяло вземане в размер на 165 575,34 лв. Обстоятелството, че е налице заплатено възнаграждение от 7 920,13 лв при цена на иска 25 953,17 лв е от значение с оглед цялостното обжалване на въззивното решение пред касационния съд. Доводите за наличие на обективно съединени искове, по всеки от които се дължи самостоятелно адвокатско възнаграждение са неоснователни. Касае е се за един частичен иск, чиято цена е 25 953,17 лв. Въпреки издадените фактури, осъщественото процесуално представителство се преценява с оглед цената на иска. В случая цената на иска се определя от търсеното от ищеца възнаграждение на основание договора, а не на основание всяка издадена фактура. В случая фактурите не установяват отделни правоотношения, а са издадени на основание едно правоотношение с правопораждащ факт – точно изпълнение на договорно задължение. С оглед цената на иска разноските, дължими от насрещната страна следва да се определят с оглед осъществената защита пред касационната инстанция. Съгласно чл. 9, ал.3 вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при така посочения интерес от обжалване дължимите е 1 308,59 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и по направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, насрещната страна ще е отговорна само частично за направените от Община Силистра разноски. Доколкото е разгледан частичен иск следва да се отчете, че делото би могло да има значение и с оглед цялостния интерес по делото. Но едновременно с това от значение и цената на иска при реално осъществената към момента защита. Ето защо ще следва да се приеме, че намалението на заплатеното възнаграждение следва да се извърши до 2 000 лв. По изложените съображения съдът намира, че следва да намали дължимото възнаграждение и съответно да измени определението за присъждане на разноските за над тази сума от 2000 лв. до присъдения размер от 7 920,13 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение