Определение № 257 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 190/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение от 27.05.2011г. по гр. д. №3745/10г. на Софийски градски съд, само в частта му за разноските/ имаща характер на определение/ – с която в същата част е оставено в сила решение от 26.10 2009г. по гр.д. 14325/07г. на СРС, І г.о., 28 с-в, както и в частта с която са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 5000лв. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Подадената касационна не следва да бъде разгледана по реда на чл.274 ГПК.С решението, в обжалваната част, имащо характер на определение въззивният съд е оставил в сила решение от 26.10 2009г. по гр.д. 14325/07г. на СРС, І г.о., 28 с-в в частта му за разноските и е присъдил разноски за въззивното производство в размер на 5000лв.Следователно, предмет на обжалване пред настоящата инстанция е въззивното решение, но само в частта за разноските, без да е обжалвано самото решение, разрешаващо материалноправния спор между страните. Частта от въззивното решение, третираща разноските за производството пред първостепенния и въззивния съд няма самостоятелна обжалваемост. Този извод произтича от това, че действащия ГПК не възпроизвежда разпоредбата на чл.70 ГПК / 1952г.// отм./, предвиждаща такава процесуална възможност. В обсъжданата част, решенията имат характер на определения, които съобразно чл.248 ГПК подлежат на изменение от съдът, който ги е постановил, като това е и процесуалния ред за инстанционен контрол по отношение на разноските за съдебното производство. Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба всъщност има характер на искане по смисъла на чл.248 ГПК, поради което същата следва да бъде върната на Софийски градски съд, който е компетентен да я разгледа. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение