Определение № 16 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5301/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 1268/ 17.11.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., постановено по настоящето дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 817 от 31.05.2014 г. по гр.д.№ 3302/ 2013 г., с което М. на о. е осъдено да заплати на Н. Г. К. 14 192,88 лв – неизплатено възнаграждение за положен труд за период 01.04.2001 г. – 01.06.2010 г. със законната лихва от 14.12.2010 г. и сумата 13 704,43 лв обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът по делото Н. К. е поискал допълване на определението в частта за разноските. Поддържа, че е претендирал присъждането им в отговора срещу касационната жалба и че е доказал извършване на разходи за адвокат. М. на о. не взема становище по искането. Съдът намира молбата за допълване на определението от 17.11.2014 г. в частта за разноските за допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Н. К., като ответник по касационната жалба, е представил чрез процесуален представител отговор срещу нея с приложена разписка от 29.08.2013 г., в която е удостоверено платено в брой адвокатско възнаграждение в размер 1 100 лв. В отговора е формулирано искане за присъждане на тези разноски, но съдът не се е произнесъл по него. Налице са предпоставките за допълване на определението, като искането бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът