Определение № 239 от 05.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2017 г.

Производството е по чл. 282,ал.2-6 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. С. и В. М. С. са направили за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1806 / 21.07.2017 г. по гр.д. № 1664 /2015 г. на САС, с което са осъдени да заплатят 26 231 лева на основание чл.30,ал.3 ЗС. От приложеното към молбата въззивно дело е видно, че молителите са подали касационна жалба срещу тази част от решението, която все още се администрира от въззивния съд. С молбата си молителите не са представили надлежно обезпечение, каквото е предвидено в разпоредбата на чл.282 ГПК и са поискали от съда на определи неговия размер, като предлагат сумата 20 007.53 лева. С разпореждане от 30.10.2017 г. докладчикът по делото е определил размера на обезпечението съгласно чл.282,ал.2,т.1 ГПК, като такова по решения за парични вземания, в размер на присъдената сума - 26 231 лева и е указал на молителите Б. С. С. и В. М. С. н едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства, че са внесли по сметка на ВКС сумата 26 231 (двадесет и шест хиляди двеста тридесет и един) лева. Разпореждането е съобщено на посочения от молителите (жалбоподатели) съдебен адрес на 20.11.2017 г., видно от приложено съобщение. В определения от съда едноседмичен срок, който е изтекъл в края на деня 27.11.2017 г., както и до момента, молителите не са подали по делото молби и не са представили доказателства за представено надлежно обезпечение в указания им размер. Тъй като определеното от съда и закона обезпечение не е внесено, предпоставките за спиране по чл.282 ГПК не са осъществени и молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното съдът