Определение № 2327 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1830/2026 г.

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Р. И., чрез адв.Маринов, против решение №16 от 22.01.2026 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 88, ал. 2 във вр с ал.1, т. 3 от АПК, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Д. Р. И. против решение № СЗ-90-ЕО/2025г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора, с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за изработван на проект за Подобен устройствен план - План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за изграждане на фотоволтаична електроцентрала на територията на поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], в землището на [населено място], община Елхово, област Ямбол и производството по обжалването на решението е прекратено. Твърди се, че решението на министъра е незаконосъобразно като постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли оспореният акт да бъде отменен, а административната преписка да се върне за произнасяне на министъра на околната среда и водите за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – министърът на околната среда и водите, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна с правен интерес от обжалването на подлежащото на оспорване решение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От доказателствата по делото е видно, че с решение №СЗ-90-ЕО/2025г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони на проект за ПУП-ПРЗ за изграждане на фотоволтаична електроцентрала на територията на ПИ с [идентификатор], в землището на [населено място], община Елхово, област Ямбол. Това решение е обжалвано от Д. И. пред Министъра на Околната среда и водите, с искане да го отмени по административен ред. Министърът на околната среда и водите преди произнасянето си по същество на жалбата е извършил проверка за нейната допустимост и е установил, че жалбоподателя Д. Р. И. има настоящ и постоянен адрес в гр.Ямбол на който е регистрирана от 2000г., а имот VIII 79,64 в [населено място], който твърди, че е нейна собственост, не се явява съседен на имот с [идентификатор], в землището на [населено място], община Елхово, област Ямбол, съставляващ предмет на посочения ПУП-ПРЗ. Посоченият в жалбата имот „VIII 79,64 в [населено място]“ се намира в централната част на това населеното място, съответно не граничи с имота, предмет на ПУП-ПРЗ, който е разположен в землището на [населено място]. Между имот VIII 79.64 в [населено място] и ПИ с [идентификатор], в землището на [населено място], липсва каквато и да е териториална и съседска връзка. Въз основа на тези данни Министърът на околната среда и водите е приел, че за Д. И. липсва правен интерес от оспорването на решението на Директора на РИОСВ-Стара Загора и е оставил без разглеждане жалбата й, като е прекратил производството по преписката. Тези изводи на горестоящия административен орган са материално законосъобразни и се споделят от съда. Безспорно е, че жалбоподателката Д. И. не е адресат на оспорения административен акт. По аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК, очертаващ кръга от лицата, имащи право да оспорват административните актове по съдебен ред, за притежаването на активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия или чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, или чрез създаване на задължения за него. Процесуалноправният интерес от обжалване на административен акт следва да е насочен към премахване на неблагоприятните му правни последици, респективно към предотвратяването им или към постигане на благоприятни правни резултати. От тук следва извод, че пряк и непосредствен интерес от оспорване актове на администрацията, имат лицата засегнати от тях, независимо дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред административния орган производство. В настоящия случай следва да се има предвид и да се обсъди обстоятелството, че всеобхватният характер и значение на благата, елемент от съдържанието на конституционно признатото право на здравословна и благоприятна околна среда, обуславя по-широко тълкуване на понятието „правен интерес“ като елемент от правото на оспорване по чл. 147, ал. 1 от АПК. Съгласно чл.88, ал.1, т.3 от АПК жалбата се оставят без разглеждане, когато подателят й няма правен интерес от обжалването. При изяснена фактическа обстановка, правилно е приетото от горестоящия административен орган, че жалбоподателя И. не е доказала пряк и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване на издадения акт по ОВОС. Същата не е участник в производството по издаване на обжалвания акт и спрямо нея не се установява твърдяното в жалбата й пряко засягане на нейни интереси. Безспорно жалбоподателя Д. И. също има качеството „общественост“ по смисъла на легалното определение, дадено в чл. 2, т. 4 от Орхуската конвенция. За да й бъде признато право на участие в съдебно производство при оспорване на акт, издаден в процедура по ОВОС, тя трябва да има качеството „заинтересована общественост“ по смисъла на чл.9, §2 от Орхуската конвенция. Доколкото тя не е жител на населеното място, където ще се реализира инвестиционното намерение, тя не може да бъде засегната от реализацията му. Писмените доказателства, установяват, че същата не е жител нито на [населено място], нито на [населено място], както и че имота, който твърди, че притежава в съсобственост, се намира в централната част на [населено място] и не се засяга от инвестиционното намерение, което в случая касае поземлен имот в землището на друго село и е в земеделска територия. Изложеното обуславя отхвърляне на жалбата против оспорения министерски акт /в този смисъл са определение №3802/21.03.2021г. по адм. дело № 2377/2021г. и определение №2249/26.02.2026г. по адм. дело №1829/2026г. по описа на ВАС/. Воден от горното, и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,