Определение № 398 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1060/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно посочена като частна касационна жалба) на адвокат П. К. от САК – процесуален пълномощник на П. Б. М. и М. М. М., срещу определение № 99 от 14.02.2024 г. по в. гр. д. № 324/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнително възнаграждение за оказаната от нея на ищците безплатна правна помощ в размер на сумата 8 107.60 лв., с ДДС, включваща: 2 551.60 лв., с ДДС и 3 372 лв., с ДДС – за първата инстанция и 2 184 лв., с ДДС – за въззивната инстанция, както и за начисляване на ДДС върху присъденото й адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите. В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е преценил материалния интерес на делото в първоинстанционното и във въззивното производство и в резултат на това е присъдил възнаграждение по чл. 38 ЗА по-малко от дължимото на адвоката съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че неоснователно е отказал да присъди ДДС върху него. Претендира се отмяна на обжалвания акт с присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 2 551.60 лв. и 3 372 лв. – за първата инстанция и 2 184 лв. – за въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба – ЗД „Евроинс” АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение, Трети състав, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 2135 от 29.07.2024 г., на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, производството по делото е спряно до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело № С-744/23 г. С оглед приключването на същото с постановеното решение от 23.10.2025г., на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. С решение № 238 от 06.12.2023 г. по в. гр. д. № 324/2023 г. Великотърновски апелативен съд е отменил частично решение № 71 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 70/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, като е осъдил ЗД „Евроинс” АД да заплати на ищцата П. Б. М. допълнително сумата 28 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. Д. М., настъпила вследствие на ПТП от 18.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане, а на ищцата М. М. М. – допълнително сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й М. Д. М., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 173.74 лв. месечно за периода от 27.01.2021 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната лихва за забава, считано от петнадесето число на съответния месец. Присъдено е възнаграждение на адвокат К., осъществила безплатна правна помощ в полза на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер на 16 874 лв., с ДДС – за първата инстанция и 5 904 лв., с ДДС –за въззивната инстанция. С молба по чл. 248 ГПК процесуалният представител на ищците е поискал изменение на решението в частта за разноските, като присъденото му адвокатско възнаграждение бъде увеличено до посочените в молбата размери, определени съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да остави без уважение това искане, въззивният съд е приел, че не е налице основание за ревизиране на определеното от него адвокатско възнаграждение, тъй като същото е изчислено с оглед материалния интерес по жалбата – в съответствие с уважената и отхвърлената част на същата. Счел е, че не е налице пропуск или грешка при изчислението на възнаграждението, както и че размерът му е съобразен с предмета на делото и спорните пред въззивната инстанция факти и обстоятелства – въззивното производство касае само размера на присъдените обезщетения по чл. 432 КЗ; пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства; извършеното от процесуалния представител на жалбоподателите процесуално действие е подаване на въззивна жалба без явяване по делото. Съдебният състав е посочил изрично, че при определяне на адвокатското възнаграждение не следва да бъде съобразявана Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се е позовал на решението по дело C-438/22 на СЕС, според което тази наредба нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, поради което националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Същото е в пълно съответствие с релевантната съдебна практика – както с практиката на Съда на Европейския Съюз, така и с формираната въз основа на нея казуална практика на Върховен касационен съд. Решаващият състав е съобразил приетото с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, че националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба със задължителен характер за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато присъжда дължими от насрещната страна разноски, а следва да вземе предвид вида на спора, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, доколкото определянето в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) на минимални размери на адвокатските възнаграждения противоречи на правилата за конкуренция в Европейския съюз. Даденото от СЕС тълкуване по преюдициални запитвания във връзка с приложението на правото на Европейския съюз при противоречие на национални правни норми с него е задължително за националните съдилища. Именно в съответствие с тази практика, при определяне на дължимото на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ въззивният съд е отказал да приложи посочената наредба. Що се отнася до оплакването в частната жалба, че въззивният съд не е начислил ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, същото е изцяло неоснователно, тъй като не кореспондира с данните по делото. Както мотивите, така и диспозитивът на въззивното решение съдържат изрично отбелязване, че присъденото на адвокат К. възнаграждение и за двете инстанции е с включен ДДС, което е в съответствие и с практиката на СЕС, обективирана в постановеното след образуване на настоящото дело решение от 23.10.2025 г. по дело № С-744/23 г. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение