Определение № 1978 от 25.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 639/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу определение на Бургаски апелативен съд. Ищците Г. Д. и И. Д. оспорват жалбата. Произнасяйки се по жалба на ищците, заместили починалата в хода на първоинстанционното производство ищца Е. Д., и по насрещна жалба на ответника въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил допълнително за сумата 40 000 лв. (общо до размер на 120 000 лв.) предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. По молби на двете страни с обжалваното определение съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК частично е изменил решението си в частта за разноските за първоинстанционното производство, като е осъдил ответника да заплати допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2789,18 лв. и е намалил присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение от 2640,52 лв. до 1131,65 лв. Отхвърлил е молбите като неоснователни в останалите части. Частната жалба е неоснователна. Неоснователно е оплакването за неправилно присъдено допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, основано на твърдението за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с оглед твърдяното плащане след постановяване на първоинстанционното решение на присъдения с необжалваната му част размер на обезщетението. Доколкото това плащане следва по време приключването на първоинстанционното производство, същото е неотносимо към въпроса за предпоставките за оказване на безплатна правна помощ именно в това производство. Неоснователно е и оплакването за неправилно определяне в по-нисък размер на присъдените в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство. При постановяване на решението си въззивният съд не се е произнесъл по тези разноски, а доколкото присъденият от първата инстанция по-висок размер не съответства съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на допълнително уважената от въззивния съд част от иска, размерът на така присъдените разноски правилно е коригиран съобразно изхода на въззивното производство. Накрая, неоснователно е и оплакването по отношение на отхвърленото искане на жалбоподателя за присъждане на разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на ищците. Твърди се в тази насока, че независимо от липсата на нарочен отговор от страна на жалбоподателя, ролята на такъв изпълнява насрещната жалба с оглед съдържащото се в нея изрично изявление същата да се счита и като отговор на въззивната жалба на ищците. Действително в насрещната жалба такова изявление е налице, но в нея не се съдържа каквото и да било становище по доводите и исканията във въззивната жалба на ищците, поради което, независимо от направеното изявление насрещната жалба не може да бъде квалифицирана едновременно и като отговор по смисъла на чл. 263, ал. 1 ГПК. С тези мотиви съдът