Определение № 9642 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. М. Р., от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Иванова, срещу определение № 7496/23.06.2026 г. постановено по адм. дело № 1513/2026 г. на Административен съд- Пловдив, VII състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 6-Z26-245/30.04.2026г. на заместник кмета на район "Тракия", община Пловдив. Изложени са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, по които се претендира отмяната му. Ответникът - заместник кметът на район "Тракия", община Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- Пловдив, е образувано по жалбата на Л. М. Р., от [населено място], срещу заповед № 6-Z26- 245/30.04.2026г. на заместник кмета на район "Тракия", община Пловдив, с която на посочено правно основание чл. 46, ал.2 вр. чл. 46, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 41, ал.2 вр. чл.41, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /Наредбата/, е прекратено наемното правоотношение с частния жалбоподател по отношение на жилище, находящо се в [населено място], ж.р. "Тракия", [адрес], възникнало въз основа на договор за наем № 23Т-85/ 05.10.2023г. на общинско жилище по Акт за общинска собственост № 2716/ 14.10.2021г., сключен между Л. М. Р. и ОП "Жилфонд", като на лицето е предоставен 15- дневен срок от връчване на заповедта за освобождаване на заеманото общинско жилище. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на атакуваната заповед, отхвърлено с определението, предмет на настоящото производство. За да постанови този правен резултат, по същество първоинстанционният съд приема, че при липсата на доказателства за вероятното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, искането за спиране е недоказано и като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Според приложимата в случая разпоредба на чл. 46, ал. 5 ЗОбС, обжалването на процесния акт не спира изпълнението му, освен ако съдът разпореди друго. Законът за общинската собственост не сочи основанията и реда, по които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1 ЗОбС. Поради това, както правилно е съобразила и първата инстанция, намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и редът, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма. В случая искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 6-Z26- 245/30.04.2026г. на заместник кмета на район "Тракия", община Пловдив, правилно е прието за допустимо, но неоснователно от административния съд. Съгласно чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди, което, както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е сторено. Искането за спиране, с което е сезиран Административен съд- Пловдив, не съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди, нито с него са представени доказателства за техния вид и размер, което препятства преценката относно евентуалната им значителност или непоправимост. Посочените в частната жалба доводи също не налагат извод, че е възможно на оспорващия да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя, чрез въвеждане на правилото на чл. 45, ал. 2 ЗОбС, държавен и обществен интерес от изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта по ал. 1 от същата разпоредба. От приложените по делото като част от административната преписка, писмени доказателства /сред които Характеристична справка на лицето, издадена на 25.11.2025г., от инспектор в Пето РПУ- Пловдив/ се установява, че Р. живее през по- голямата част от годината в Испания и рядко идва в България, което опровергава довода, че общинското жилище е единственото място, където частният жалбоподател би могъл да живее. Това обстоятелство обосновано е съобразено и от решаващият съд. Този извод не се разколебава и от представените пред касационната инстанция психологично изследване, издадено от Център за психично здраве- Пловдив, с дата 26.05.2026г. въз основа на преглед от същата дата. Влошеното психично състояние на лицето е обстоятелство, което е било релевирано и пред първата инстанция. Административният съд обосновано е отчел, че след като са налице писмени доказателства за отсъствие на жалбоподателя от [населено място] за целия летен сезон поради осъществяване на трудова дейност, то и необходимостта от пребиваване в общинското жилище поради влошен психичен статус не е доказана. В противовес с изтъкнатите в частната жалба доводи, настоящият състав намира за обосновано и съответно на закона заключението на първостепенния съд, че естеството и последиците на оспорения административен акт налагат извод за липсата на основание за спиране на предварителното му изпълнение, тъй като то не може да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди. Още повече, че предварителното изпълнение на процесната заповед прави възможно преди влизането й в сила единствено издаването на последваща заповед за изземване на имота при условията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, която на свой ред ще подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед законосъобразно е оставено без уважение, а оттам и че обжалваният съдебен акт, като правилен, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,