Определение № 5839 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3275/02.10.2025 г. на В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К., чрез адвокат Д. Т., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК, на решение № 172 от 02.07.2025 г. по гр. д. № 192/2025 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено решение № 34 от 17.03.2025 г. по гр. д. № 446/2023 г. на Районен съд – Девин за разпределяне правото на ползване по предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, като вместо него въззивният съд е разпределил, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, ползването на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], обл. С., с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 338 кв.м, съобразно притежаваните квоти от страните: С. С. К. - 27/36 ид.ч., В. М. К. - 1/36 ид.ч., С. Я. К. - 4/36 ид.ч., и С. Я. К. - 4/36 ид.ч., по вариант втори от заключението на съдебно-техническата експертиза от 25.03.2024 г., изготвена от инж. С., обозначен на скицата на л. 87 от гр. д. № 446/2023 г. на Pайонен съд - Девин, представляваща неразделна част от решението, като на С. С. К. се предоставя за ползване част с площ от 219.60 кв.м, оцветена в синьо на скицата; за общи части за ползване от С. С. К., В. М. К., С. Я. К. и С. Я.К. за подход и обслужване на сградите се определя площ от 78.40 кв.м, оцветена в жълто на скицата; на скицата с червен цвят е обозначена застроената площ в имота в размер на 150 кв.м, от която ищцата С. С. К. ползва 54.65 кв.м, а ответниците В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К. ползват 95.35 кв.м. Молителите считат, че с решението, чиято отмяна искат, е нарушено правото им на защита; същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Излагат, че съдебният акт на Окръжен съд - Смолян се базира на едно-единствено, изолирано разрешение по аналогичен спор, което не обвързва съда. Не оспорват извършените разпоредителни сделки с имота, но твърдят, че е съществувала изрична устна договорка между ищцата, родителите й Р. Х. и С. К., и брата на ищцата Я. С. К. „дворът да остане по равно“ на брата и сестрата след смъртта на родителите им, като в изпълнение на тази договорка, след смъртта на майката Р. Х. през 2008 г. и до настоящия момент, дворното място се ползва от страните по делото именно така. Нещо повече, през м. юли 2016 г. С. С. К. образувала дело за делба на наследствени имоти срещу молителите, включително и на процесния имот. По делото било направено възражение от страна на В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К., че следва при разпределение на реалното ползване на двора на сградата да бъде съобразен фактът, че освен стопански сгради, в двора има изграден и самостоятелен обект - гараж, придобит от тях по давност, с идентификатор ****. Образуваното през 2016 г. делбено дело било спряно по общо съгласие на страните преди постановяване на решението в първата фаза по допускане на делбата, с цел постигане на доброволна делба, а впоследствие - архивирано. След това страните възложили на вещо лице да изготви проект за разпределение на правото на ползване на процесния имот, изготвен от инж. К. У. през м. септември 2016 г., като според изготвения проект площта, свободна от застрояване, е 219.7 кв.м, разпределена при равни дялове между страните в настоящото производство, които към онзи момент С. К. все още е признавала и не е оспорвала. Молителите излагат, че в съдебно заседание пред първата инстанция, в името на запазване на някакви нормални бъдещи отношения между страните и техните наследници, се отказали от възражението си за изтекла в тяхна полза придобивна давност до размера на 1/2 ид.ч. от поземления имот и признали квотите по нотариалните актове. Считат, че правилно въззивният съд е възприел фактическите обстоятелства по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи. В нарушение на материалния закон въззивният съдебен състав е възприел вариант от заключението на вещото лице, с което се накърняват правата им до степен същите практически да ползват единствено общите алеи за преминаване и достъп. Считат, че правната възможност за разпределение на ползването следва да се преценява, като се съобразят притежаваните от всеки от съсобствениците жилищни сгради и постройки в дворното място, без оглед на тяхната законност или на бъдещи предвиждания за преустройството им. Необосновано решаващият състав е приел, че ползването на имота следва да се съобрази единствено с дяловете на съсобствениците. В случая дворното място е застроено в значителна степен от съсобствениците и достъпът на молителите до ползваните от тях стопански постройки е ограничен. От С. С. К. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 и чл. 304 ГПК, тя се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай изложеното в молбата за отмяна не попада в нито една от хипотезите на чл. 303, както и в чл. 304 ГПК. В частност, не е обосновано наличието на хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на която разпоредба В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К. изрично се позовават. Липсват твърдения за лишаване на молителите от възможност да участват в делото или за ненадлежното им представляване, или за невъзможност за явяването им в съдебно заседание (лично или чрез повереник) поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят. Изцяло неприложима е разпоредбата на чл. 304 ГПК, тъй като молителите са страни по делото, образувано по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Наведените пространни доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на Окръжен съд - Смолян са неотносими към основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Горното обуславя оставяне на молбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Ответницата по молбата има право на 1000 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,