Определение № 50267 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2225/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител старши инспектор А. Г., против решение № 22/02.03.2021 г. по в.гр.д. № 504/2020 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41/07.07.2020 г. по гр.д. № 183/2019 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на основание чл. 142 ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф. М. Х., за разликата между присъдената сума в размер на 13 152,87 лв. до пълния предявен размер от 46 518,08 лв., представляваща получени преводи от трети лица без основание по „У. Юнион Интернешънъл Банк“, и в частта, с която е отхвърлено искането за разликата между присъдената сума в размер на 8 288,74 лв. до пълния предявен размер от 35 601,87 лв., представляваща получени преводи от трети лица без основание по сметка в „Прокредит банк България“ЕАД. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3, и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?; 2. В ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ съдържат ли се ограничения кое имущество може да се претендира, макар и за същото да не е установен законен източник на средства за придобиването му. Изрично законово регламентирано ли е, че не могат да се отнемат парични средства, преминали през банкови сметки на ответниците, за които не е установен законен източник на средства за придобиването им, неналични към края на проверявания период?; 3. На какво правно основание следва да се претендират преминалите суми – внесени и постъпили такива по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?; 4. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл.153 ал.1 или ал.2 ЗПКОНПИ?; Иска се допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал. 2 предл. трето ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че съпругът на ответницата Ф. М. Х. - ответникът Х. И. Х. /двамата са съпрузи от 03.05.2000 г./ е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, предл. 2 НК - за това че на 28.09.2017 г. в лек автомобил БМВ държал акцизни стоки /тютюневи изделия/ 5 500 кутии цигари без бандерол на стойност 41 250 лв., немаловажен случай, с предмет в големи размери, което попада в обхвата на чл.22, ал.1, т.15 ЗОПДНПИ /отм./, сега чл.108, ал.1, т. 15 ЗПКОНПИ. На 10.04.2017 г. е започнала проверка по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Със споразумение по НОХД № 379/2017 г. на Районен съд – Раднево, одобрено от съда на 21.12.2017 г., ответникът е признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и лишаване от право да извършва търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година. По делото е установено значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /надвишаващо 150 000 лв./ в размер на 397 328,72 лв. между придобито от ответниците през проверявания период имущество на обща стойност 333 369,54 лв. и отрицателен нетен доход на семейството от 63 959,18 лв., което според въззивния съд обосновавало уважаването на иска за отнемане на съответно имущество обща стойност 233 342.06 лв., но не и в пълния му размер. Въззивният съд е приел, по подадената въззивна жалба от КПКОНПИ с която е оспорено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, за разликата над отнетата от Ф. М. Х. сума от 13 152,87 лв. до пълния предявен размер от 46 518,08 лв., получени преводи от трети лица без основание по „У. Юнион Интернешънъл Банк“, и за разликата над отнетата сума от 8 288,74 лв. до предявения размер от 35 601,87 лв., получени преводи от трети лица без основание по разплащателна сметка в „Прокредит банк България“ЕАД, че жалбата е неоснователна. Приел е за установено, че в периода 2010 г. – 2017 г. по банков път на ответниците са били преведени от чужбина суми общо в размер на 33 356,21 лв. от роднини на Ф. Х., в т.ч.: от майка й Ю. Т. -17 723,91 лв.; от баща й М. Т.– 3 342,56 лв.; от сестра й М. Х. - 4 931,44 лв.; от брат й Х. Т. - 234,70 лв.; и от В. В., съпруга на Х. Т. – 7 123.60 лв., като преводите били установени с писмени доказателства и изслушаната по делото експертиза. В тази насока били и показанията на св. Т., която заявила, че с мъжа си и сина си работели в селското стопанство в Испания и пращали пари на ответницата. Направен е извод, че преведени на Х. суми, съставляват приход на семейството с установен законен източник – дарение от роднини, които са разполагали със съответните средства, получени от селскостопанска работа в чужбина и че подобни дарения между близки родственици от най- тесния семеен кръг, каквито са майка и баща, братя и сестри, са обичайни и са често срещана житейска практика. По отношение на останалите суми, представляващи преводи от трети лица на неизвестно основание, въззивния съд е приел, че същите са с неустановен по делото законен източник. Посочил е, че въпреки това те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ /отм./, респективно ЗПКОНПИ, тъй като се касае за парични суми, които при извършване на проверката не са налични в имуществото на ответниците. Прието е, че парични средства, които са били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установяват да са налице в края на периода, нямат смисъла на „имущество“, заложен в специалния закон. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Първите три от поставените от касатора правни въпроси обуславят въззивното решение в обжалваната му част, но те не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според приетото в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, по посочените въпроси има установена задължителна съдебна практика, в съответствие с която е и обжалваното въззивно решение. С Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т.1 прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателното решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези три въпроса. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Оспорваното от касатора присъждане на държавна такса в тежест на ищеца поради отхвърляне на иска или при неоснователно обжалване е извън предмета на искания касационен контрол, селективен по отношение на касационните жалби срещу решението на въззивния съд. С окончателния си акт въззивният съд се е произнесъл по разноските, като при поискано изменение на решението в тази част, законът предвижда постановяване на определение, което подлежи на обжалване по друг ред, доколкото на обжалване подлежи и решението. В касационната жалба се съдържа изрично оплакване за неправилно вменено задължение за заплащането на държавна такса от страна на ищеца, при това положение в тази част жалбата има характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, компетентен да се произнесе по която е постановилия решението съд. Едва след приключване на производството по чл.248 от ГПК и евентуално постъпила частна жалба срещу определение по чл.248 ал.3 от ГПК, делото следва да се изпрати на ВКС за разглеждане на последната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение