Определение № 184 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 260109 от 20.08.2020 г. на Р. Д. С.-Й., против определение № 365 от 30.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 272 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е върната молбата й за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 12.11.2019 г. по делото, на основание чл.306, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Администриращия Силистренски окръжен съд е констатирал, че в постъпилата молба са формулирани поредица от искания с обръщение към „представители на държавните органи“, а като адресати са посочени Окръжен съд-Силистра, ВСС, ВКС и Инспектората към ВСС, които съобразно с предоставените правомощия: 1) да предприемат необходимите незабавни действия по установяване на нарушенията, извършени при принудително изпълнение, както и незаконните действия на Държавния съдебен изпълнител като превишаване на пределите на правата му; 2) да предприемат необходимите незабавни действия по установяване на нарушенията от страна на съдията-докладчик за прекратяване и преобразуване на гр.д. № 207/19 г. в гр.д. № 272/19 г. по описа на СОС преди произнасяне на ВКС, за което не е надлежно уведомена; 3) да обърнат внимание, че към гр.д. № 272/19 г. по описа на СОС са приложени всички писмени документи и възражения от гр.д. № 207/19 г. на СОС оригинали със син подпис; в съобщение от 1.08.2019 г., получено от нея на 5.08.2019 г. ДСИ посочва да отстрани нередовност, посочени в Определение № 247 от 24.07.2019 г. по гр.д. № 207/2019 г., а с така посочената нередовност нямало от къде да знае, че ще се преобразува делото преди произнасяне на ВКС и преобразуването е грубо процесуално нарушение, което накърнява законите. Съдът е приел, че може да бъде сезиран само с молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК и с разпореждане № 332 от 10.07.2020 г. е указал на Р. С.-Й. да отстрани констатираните нередовности като посочи каква процесуална защита търси по смисъла на ГПК; да представи доказателства кога е узнала или отрива нови обстоятелства или нови писмени доказателства и да приведе в съответствие с чл.306, ал.1 ГПК молбата, като съобрази изискванията на чл.260 и 261 ГПК същата да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като представи и копия за другите страни по делото. С атакуваното разпореждане № 365 от 30.07.2020 /с погрешно посочена дата 30.07.2019/ г. съдът е счел, че с постъпилата молба-уточнение не е отстранена нито една от нередовностите. Молителката е посочила, че търсената процесуална защита по смисъла на ГПК е законосъобразност на изпълнението, като отново е повторила осемте пункта закононарушения, открити от Инспектората към ВСС в работата на ДСИ към ТРС. Макар да е озаглавила първоначалната молба „молба за отмяна“ никъде не формулира искане в този смисъл, а единствено използва израза „молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 8.07.2020 г.“ в текста на изложението си. Това, което посочва като „Точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна“ са преповтаряне на вече заявените от нея констатации на Инспектората към ВСС, както и недоволството й от действията на съда в производството по чл.435 ГПК. Атакуваното определение е правилно. Съгласно нормата на чл.306 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд, който преценява дали същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и 261 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като при нередовност изпраща на страната съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. Нормата на чл.306, ал.2 ГПК предвижда, че при неотстраняване в срок на нередовността на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл.286 ГПК. В мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок, а при неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Именно в рамките на тези правомощия е действал администриращият съд при очевидното неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните от него нередовности на молбата за отмяна с подадената молба-уточнение. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение