Определение № 2365 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2026 г.

Постъпила е молба за отмяна, подадена от Р. Р. Т. на влязло в сила решение № 2287 от 21.11.1024 г. по гр.д.№ 416/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено частично решение № 12 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 11082/2022 г. на Софийския градски съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Р. Р. Т. против Столична община иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата притежава на основание давностно владение в периода от 01.06.1996 г. до 21.02.2022 г. правото на собственост върху дворно място с площ от 573 кв. м, представляващо реална част от УПИ с идентификатор ***, с площ 602 кв. м, стар № ***, кв. ***, парцел ***, която част е очертана със син контур и цвят, между цифри 1-2-3-4-5-6-1 по скица към заключението на вещото лице С. К., находяща се на л. 402 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от въззивното решение, ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 267,14 кв. м, представляваща сграда с идентификатор ***със застроена площ от 149 кв. м, състояща се от първи етаж, представляващ апартамент с идентификатор ***, с площ 132,07 кв. м, и втори етаж, представляващ апартамент с идентификатор ***, с площ 135,07 кв. м, както и гараж с идентификатор ***, с площ 28 кв. м. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че е получила покана за доброволно изпълнение № РСЛ –ГР94-431/21.01.2006 г. от Район Слатина, гр. София, която съдържа признание от ответната община, че молителката не е била наемател на имота, предмет на спора по посоченото дело, а основният довод, за да бъде отхвърлен предявеният от нея иск за собственост, основан на придобивна давност бил, че като наемател е била само държател. Затова моли да бъде отменено влязлото в сила въззивно решение № 1187 от 21.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 416/2024 г. на Софийския апелативен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на новото доказателство. С молбата за отмяна е поискано допускане на обезпечение на основание чл. 389 ГПК чрез „спиране на процедурата по чл. 65 ЗОС за изземване на общински жилища“ по отношение на описаното дворно място и двуетажна жилищна сграда. Мотивира искането си за спиране на изземването по административен ред с това, че в хода на разглеждане на производството пред инстанциите е била издадена обезпечителна заповед с такава обезпечителна мярка, но след влизане в сила на решението, с което иска е отхвърлен, тази заповед е изгубила действието си. Ответникът по молбата Столична община я оспорва, посочва, че не е издадена заповед по чл. 65 ЗОС, а е връчена само покана за доброволно изпълнение, че това е акт, който се издава по реда на АПК и не е индивидуален административен акт, че заявеното в нея не съставлява признание на факти по спора, който вече е приключил с влязло в сила решение, поради което е недопустимо и допускане на обезпечение по чл. 389 ГПК, приложим само докато производството е висящо. Затова моли да не се допуска обезпечение на основание чл. 389 ГПК. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: В изпълнение на разпореждане № 82 от 07.04.2026 г. молителката е представила покана за доброволно изпълнение, на която основава молбата за отмяна по чл. 303, ал1 т.1 ГПК. С това е отстранена констатираната нередовност на молбата за отмяна. Неоснователно се поддържа от ответника, че поради това, че поканата за доброволно изпълнение е изготвена и връчена по реда на АПК, не удовлетворява изискването за ново писмено доказателство по чл. 303, ал..1, т.1 ГПК. Молбата съставлява писмено доказателство, което изхожда от другата страна по спора и е с дата след приключване на съдебното дирене в производството пред въззивна инстанция. За гражданското производство е без значение дали е индивидуален административен акт. Дали съдържа обстоятелства, които са от значение за изхода от спора, е въпрос, по който съдът се произнася при разглеждане на молбата по същество. По искане на молителката и в изпълнение на разпореждане № 82 от 07.04.2026 г., Столична община също е изпълнила задължението от съда да представила копие от покана за доброволно изпълнение с отбелязана дата на връчване на молителката – 03.02.2026 г. Молбата за отмяна е подадена на 16.02.2026 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК от узнаване от молителката на новото писмено доказателство. Решението за отмяна е влязло в сила на 16.12.2025 г., когато с определение № 5871/16.12.2025 г. по гр.д.№ 676/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2287 от 21.11.1024 г. по гр.д.№ 416/2024 г. на Софийски апелативен съд. Следователно молбата за отмяна е подадена в преклузивния тримесечен срок от узнаване на новото писмено доказателство. В нея е посочено основанието чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и е представено твърдяното ново писмено доказателство, за което се твърди, че е от съществено значение за изхода от спора. Затова, като редовна и допустима, молбата следва да се допусне до разглеждане по същество. Искането за допускане на обезпечение на основание чл. 389 ГПК чрез „спиране на процедурата по чл. 65 ЗОС за изземване на общински жилища по административен ред“ не може да бъде уважена. Обезпечение по чл. 389 ГПК е допустимо в рамките на висящо производство до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Производството по отмяна е извънреден извън инстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения само на посочените в закона изчерпателно изброени основания. Тъй като молбата за отмяна не спира изпълнението на влязлото в сила решение, производството по молбата може да бъде обезпечено чрез спиране на изпълнението, но само при условията на чл. 309, ал.1 ГПК, който препраща към чл. 282, ал.2-6 ГПК, т.е. след внасяне в специалната сметка на съда на сума, равняваща се на обезпечения интерес. В случая обезпечение не може да се допусне и по реда на чл. 309, ал.1 ГПК, тъй като предявеният от молителката положителен установителен иск за собственост е отхвърлен, т.е. въззивното решение не подлежи на изпълнение. Затова искането за спиране ще се остави без уважение. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.