Определение № 125 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2272/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], с искане за допълване на определение № 84/22.02.2018 г. по настоящото дело, с присъждане ,в полза на молителя, понесените за касационното производство разноски, в размер на 3 600 лева – платено адвокатско възнаграждение. Ответните страни – Б. Н., П. Н. и Б. Н., чрез законния им представител А. Д. – оспорват молбата, намирайки я неоснователна, тъй като доказателство за понесените от молителя разноски е представено едва след датата на закритото заседание за производството по чл. 288 ГПК – 19.02.2018 г., със становище вх.№ 1907/21.02.2018 година. В евентуалност се предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана да я подаде страна и следователно е допустима, но неоснователна, поради следните съображения: Искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Доказателства за същите, обаче, са представени след датата на закритото заседание на производството по чл. 288 ГПК, провело се на 19.02.2018 г., до която обективно касаторът е могъл да се запознае с тях и вземе становище относно присъждането им, преди формиране волята на съдебния състав относно допустимостта на касационното обжалване и съответно по отговорността за разноски. Доказателствата са постъпили несвоевременно, едва със становище вх.№ 1907/21.02.2018 г., поради което не следва да бъдат съобразявани.В този смисъл,освен цитираните от ответната страна определения - № 38 по т.д.№ 716/ 2016 г. на ІІ т.о. и № 29 по т.д.№ 1427/2013 г. на І т.о. – също и опр.№ 120 по т.д.№ 2284/2017 г. на І т.о., опр. № 2 по т.д.№ 4485/2013 г. на І т.о. на ВКС и др.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение