Определение № 4110 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2021 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД, чрез процесуален представител, против определение № 258 от 21.07.2021 г., постановено по адм. д. № 147/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Търговище. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- София за произнасяне по Заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2019 г. на дружеството с УИН 25/300419/09721 и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е приел, че жалбата на дружеството е подадена преждевременно. Твърди, че срокът за произнасяне по подаденото заявление за подпомагане е изтекъл на 30.06.2021 г., поради което за дружеството е налице правен интерес да обжалва мълчаливия отказ. Иска обжалваното определение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, в писмено възражение, оспорва частната жалба. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за две съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частния жалбоподател. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че на 19.04.2019 г. „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД е подало заявление за подпомагане за 2019 г., по посочените в заявлението схеми и мерки. По подаденото заявление от дружеството до 30.06.2020 г. включително няма произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ. В издадена на 04.03.2021 г. Заповед № 03-РД/798 на изпълнителния директор на ДФЗ е обективирано волеизявление на органа за спиране на административното производство по обработката на подаденото от „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД заявление, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. С определение № 125/08.04.2021 г. постановено по адм. д. № 81/2021 г. на АС –Търговище, е отменена Заповед № 03-РД/798 на изпълнителния директор на ДФЗ като незаконосъобразна, поради липса на предпоставките за спиране по чл. 54, ал. 1,т. 3 АПК и преписката е върната на органа за произнасяне по същество по подаденото от „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД, заявление за подпомагане с УИН 25/300419/09721 за кампания 2019 г. Определението е влязло в законна сила на 22.04.2021 г. За да постанови обжалваното определение, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК е оставил без разглеждане жалбата на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД и е прекратил производството по делото, АС - Търговище е приел, че компетентният орган е бил длъжен да се произнесе до 26.05.2021 г. включително, като едва след датата 26.05.2021 г., 14-дневният срок за произнасяне се явява изтекъл, поради което едва след тази дата може да се приеме, че е налице мълчалив отказ на органа по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК. Определението е правилно като краен резултат. С определение от 28.09.2021г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд (ВАС) спира настоящето производство, поради отправени преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и произнасянията по заявления за подпомагане по различни схеми. По повод запитванията са образувани дела № C – 160/2021 и № C-217/2021г., като съдебният състав счита, че решенията по същите са от съществено значение за правилното решаване на спора в настоящето производството. С решение от 28.04.2022г. по дело С-217/21 г. и С-160/21 г. съдът на Европейския съюз се произнася по отправените преюдициални запитвания, като след приключването на делата при СЕС, отпадат и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, и спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК производство следва да бъде възобновено. При така постановените решения на СЕС по отправените преюдициални запитвания, се извеждат следните правни изводи: Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета „Плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година“ и след извършване на проверката на условията за допустимост. В тази връзка пункт № 37 от решението на СЕС регламентира, че не се изключва възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичане на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след посочената проверка, да бъде направено след 30 – ти юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Изхождайки от гореизложеното е и посоченото в пункт № 38 на решението от 28.04.2022г. на СЕС, а именно, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета не е императивен а инструктивен и поради тази причина не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за подпомагане. С оглед изложените съображения, СЕС е постановил, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати поисканото от земеделски производител подпомагане, преди изтичане на определения срок, посочен в разпоредбата на чл. 75, § 1, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършване на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. Изводът на съда за недопустимост на жалбата е правилен като краен резултат, но изложените съображенията не се споделят от настоящата инстанция, доколкото в случая не е налице мълчалив отказ, съответно липсва административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Настоящият касационен състав не споделя посоченото в обжалвания съдебен акт основание за прекратяване по чл. 159, т. 5 АПК, доколкото от изложеното по - горе безспорно се установи, че не е налице формиран мълчалив отказ от страна на ДФ „Земеделие“, респективно не може да се коментират срокове за обжалване срещу такъв. Предвид цитираните задължителни за съда изводи в решенията на СЕС, следва да се приеме, че оспореното определение на АС – Търговище е правилно като краен резултат и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 изр. първо от Наредба за заплащането на правна помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 (сто и две и двадесет и шест евроцента) евро. Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение