Определение № 9988 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. Н., подадена чрез адв. Сръндев, против Определение № 27616 от 09.07.2026 г., постановено по КАНД № 5636/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е прекратено производство по дело. Твърденията са за постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон. Счита за неправилен изводът на съда относно липсата на правен интерес за лицето по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН да иска възобновяване на административнонаказтелното производство по издаването на НП № BG2025/5800-129 от 02.07.2025 г. на Зам.Директора на Териториална Дирекция (ТД) „Митница София“ в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН при конкретно установените факти по делото. Оспорва изводът, че се касае за „процесуална субституция“, като е на лице пряк и непосредствен личен правен интерес за Н. да иска търсеното възобновяване, вкл. и поради възможността за предявяване регресен иск срещу него от собственика на вещите. По подробно изложени аргументи в тази насока, настоява за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Зам. Териториалния Директор на ТД“Митница София“ при Агенция „Митници“, не изразява становище в предоставения му за това срок. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че частната жалба е недопустима. С обжалваното Определение № 27616 от 09.07.2026 г., постановено по КАНД № 5636/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с е прекратено производство по дело, образувано по искане на Н. Т. Н. за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила след проведен съдебен контрол Наказателно постановление № BG2025/5800-129/НП от 02.07.2025 г. на Зам. Директор на Териториална Дирекция „Митница София“ при Агенция Митници. За да постанови атакуваното определение съставът на Административен съд – София-град, след като е анализирал нормите на чл. 70 и чл. 72 от ЗАНН, в аспекта на наведените в искането, с което е бил сезиран, обстоятелства и конкретно установените факти по делото, е възприел същото, предявено на основание чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН, за процесуално недопустимо. Следва да се посочи, че производството по възобновяване на административнонаказателните производства е уредено в Раздел VIII, чл. 70 – 73 от ЗАНН, то е извънредно, извънинстанционно съдебно производство, което налага стриктно тълкуване на уреждащата го правна регламентация. Стореното с нормата на чл. 84 от ЗАНН препращане за неуредените в закона случи що се касае до предложенията за възобновяване е единствено само към разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Същественото е, че нито в Глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“, Част Шеста от НПК (чл. 419 и сл.), нито в правилата за провеждане на касационното производство по реда на НПК, към които препраща чл. 346 от НПК, е предвиден инстанционен контрол по отношение актове на касационната инстанция, с които се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство. Такъв контрол е предвиден само за актове на въззивната инстанция. При положение, че Административният съд в производствата по ЗАНН действа като касационна инстанция, изложеното до тук обосновава извода, че неговите актове, вкл. и издадените такива в производството по Раздел VIII "Възобновяване на административнонаказателните производства" от ЗАНН са окончателни и не подлежат на последващ съдебен контрол. Не може да се приеме, че субсидиарно приложими са правилата на Глава Тринадесета от АПК. Аргументи за това не могат да бъдат черпени от чл. 63в и чл. 63г от ЗАНН, които касаят реда за провеждане на касационния контрол върху актовете на районния съд, издавани в рамките на провеждания редовен контрол за законосъобразност на актовете по чл. 58д от ЗАНН. Аналогично това не следва и от нормата на чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК все с оглед характера на производството, чийто предмет не е решение на районния съд, а акт в производство по възобновяване на административнонаказателното производство Както константно се приема в съдебната практика, производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд (действащ като първа съдебна инстанция) и административния съд (съответно като контролно-отменителна (касационна) инстанция). В този смисъл и в практиката си по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63в ЗАНН (предишна чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН) към глава дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на разпоредбите на НПК (в този смисъл Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС; Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС). В мотивите на Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. по тълк. дело № 7/2008 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС е изразена и позицията, че препращането не следва да се тълкува разширително. Това следва и от чл. 84 ЗАНН, с който препращането към разпоредбите на глава дванадесета на АПК е само по отношение разглеждането на касационната жалба пред административния съд. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК. В обобщение правната рамка изключва приложение правилата на АПК що се касае до възможността за обжалване на определенията на административния съд, действащ като контролно-отменителна инстанция, а такава не е предвидена в НПК, субсидиарно приложим на основание чл. 84 от ЗАНН. Липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 215, т. 4 вр. с чл. 236 от АПК за надлежното упражняване на правото на частна жалба обуславя извод, че същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 4 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение