Определение № 306 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1252/2020 г.

Производството е по чл.48, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на „Партнърс Комерс“ ЕООД за спиране на изпълнението по изп.д. № 1540/2020г. на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на арбитражно решение по арб.д. № 0102/2019г. на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място]. Молителят излага подробни съображения, че арбитражното решение следва да бъде отменено, тъй като арбитражният съд не е бил компетентен да разреши спора поради недействителност на арбитражната клауза, обективирана в т.9 от предварителен договор от 28.07.2016г. за покупко-продажба на лек автомобил. Поради това прави искане да бъде допуснато обезпечение на молбата му за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение чрез спиране на изпълнението на арбитражното решение по образуваното изпълнително дело. Представено е арбитражно решение № 1 от 03.02.2020г. по арб.д. № 0102/2019г. на Арбитражен съд при Сдружение за съдебна реформа, извънсъдебно решаване на спорове, медиация и арбитраж, [населено място], с което молителят „Партнърс Комерс“ ЕООД е осъден да заплати на „Ритейл“ ООД сумата 18 000 лева, представляваща двойния размер на заплатен от ищеца задатък по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба от 28.07.2016г. на л.а. „Фолксваген Фаетон“, сумата 1265 лева, представляваща законна лихва върху посочената сума от завеждане на исковата молба до датата на решението, както и законна лихва до пълното заплащане на дължимата сума, и сумата 1830 лева – разноски за арбитражното дело. С разпореждане от 08.06.2020г. Председателят на Второ отделение при ТК на ВКС е оставил молбата без движение с указания до молителя да представи обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение, който е в размер на 20 000 лева. Разпореждането е връчено на молителя на 19.06.2020г. със съобщение, получено от пълномощника му адв. Стойков, но до момента не са представени доказателства за внасяне на обезпечение в определения от съда размер. Предвид изложените съображения, искането за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение, тъй като не са осъществени предпоставките за спиране, предвидени в чл.48, ал.2 ЗМТА. Съгласно чл.48, ал.2 ЗМТА спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл.47 се допуска само от ВКС срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. В настоящия случай обезпечението е определено от съда при съобразяване с посочения от молителя интерес и размера на присъдените с арбитражното решение суми. Така определеното от съда обезпечение не е внесено, поради което разглежданото искане следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,