Решение № 7308 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, чрез юрист Пиперкова, срещу решение № 8484 от 07.10.2025 г., постановено по адм. дело № 872/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която са уважени предявените срещу него искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди и е осъдено да заплати разноски по делото. С доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете се отхвърлят изцяло. В условията на евентуалност иска съда да постанови решение, с което да намали поради прекомерност размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. А. К., чрез адвокат Хайрединска взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Иска заплащане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Д. А. К. против Министерство на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт. Неимуществените вреди определя като болки, страдания и притеснения в периода от 25.08.2023 г. до предявяване на иска -24.04.2025 г. а имуществените като претърпени загуби във връзка с отменения акт. Поискано е и присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 25.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди и изцяло този за имуществени вреди. За да постанови този резултат е приел, че по делото са доказани предпоставките на закона – отменен административен акт, причинени вреди като пряка и непосредствена последица от отменения акт. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди е определен при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие вреди са доказани от събраните по делото доказателства. При съобразяване с установените обективно съществуващи обстоятелства на негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт, за конкретен период от време, при правилното приложение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определен и размера на обезщетението. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съобразен е периода на действие на отменения акт, отражението му, с оглед неговия характер, върху състоянието на жалбоподателя. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай факти основават обезщетение във възприетия размер. С решението си съдът е дал отговор кои твърдени в исковата молба обстоятелства са доказани в хода на съдебното производство и при преценката на тяхното отражение върху състоянието на ищеца е обосновал размера на дължимото се обезщетение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неоснователност на иска за имуществени вреди, основани на твърдяното, че сумите, предмет на иска на са постъпили в неговия бюджет. Установени са по делото предпоставките на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ - вреда, пряко произтичаща от отменения като незаконосъобразен акт. Неотносимо към приложимия закон е соченото в касационната жалба обстоятелство, тъй като претенцията не се основава на връщане на недължимо платена сума. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото при този резултат от спора е неоснователно. При този изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноски следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба. С оглед своевременното направено искане и представените доказателства, Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на Д. К. сумата от 800 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция – договорено и заплатено по представен договор за правна помощ от 15.04.2026 г.. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение