Определение № 71 от 02.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1441/2011 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение, изготвено от председателя на РС-Монтана, с което е прекратено съдебното производство по Н.Ч.Х.Д. 50051/11 г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС на РБ за образуване на производство по реда на чл.43,т.3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно. Съгласно приложените по производството данни, може да се изведе извод, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Монтана са се отвели от разглеждане на делото по същество, всеки от тях имайки предвид условието, заложено в чл. 29, ал. 2 НПК и обосновавайки се с възможността да възникнат съмнения за безпристрастността или незаинтересоваността от изхода на спора, ако участвува в разглеждане на делото. И това е така, тъй като частен тъжител по производството е адвокат от М.. Върховният касационен съд счита, че действията на целокупния съдебен състав на РС-Монтана намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС- Враца. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение