Определение № 14 от 14.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 465/2018 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх. Nо 7809/31.08.2018 година на „АЛЕКСАНДРОС“ ООД гр.Разлог, заявена чрез процесуалния представител – адв.Р. З.- К. - АК Б., с искане за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК като се присъдят на ответника по касация направените за касационното производство разноски по направеното искане с отговора на касационната жалба на М. М., П. П. и Д. П. и липсата на изрично произнасяне от съда. Претендират се разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева). С отговор на подадената молба, насрещната страна – М. М. е посочил, че доколкото са налице предпоставки да се присъдят разноски, то това следва да бъде в минимален размер поради тяхната прекомерност. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, като разгледа молбата и съобрази закона, намира: Молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото в съответната инстанция. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Касационното производство е образувано по касационната жалба на М. М., П. П. и Д. П. срещу въззивно Решение No 3916 от 20.07.2017 година, постановено по гр. В.д. Nо 671/ 2016 год. на ОС-Благоевград по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/. С Определение No 445 от 22.08.2018 година ,по гр.д. No 465/2018 год. на ВКС- II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззвино решение на ОС-Благоевград. Ответник по касация, молителят „АЛЕКСАНДРОС“ ООД с адрес на управление и седалище гр.Разлог с подадения от защитата на търговското дружество отговор на касационната жалба от адв. З.- К. е заявил и искане, при недопускане на касационно обжалване или при потвърждаване на въззивното решение, да бъдат присъдени разноски за защита пред касационния съд. Представени са писмени документи за направени разноски за защита в размер на сумата 500 лв.( петстотин лева). Видно от постановения по делото диспозитив на определението по чл. 288 ГПК, липсва произнасяне по искането за разноски, поради което и на основание чл. 248, ал.1 ГПК същите следва да бъдат присъдени в установения ( доказан ) по делото размер. С оглед на правната и фактическа сложност на делото – производство по реда на чл. 53, ал.2 ЗКИР ( в отм. редакция) сумата от 500 лв. не се явява прекомерна като разноски за защита пред касационната инстанция, поради което и направеното възражения за прекомерност на адвокатския хонорар от насрещната страна ( касатора М. М. ) не може да бъде уважено. Заплатената сума като разноски за защита е в рамките на предвидения по Наредба No 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер- арг. чл. 9, ал.3. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия