Определение № 12129 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Р., чрез пълномощника адв. Д. Аврамов, със съдебен адрес: гр. Хасково, [улица], против Определение №3812/24.09.2024 г., постановено по адм. дело № 543/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Р. срещу Решение №292р-16057/28.05.2024 г. на Началник група „Патрулно-постова дейност“ към Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление/РУ/ –Кърджали при ОД на МВР-Кърджали, обективиращо отказ за възобновяване на административно производство по Заповед за задържане № 1947зз-198/13.06.2023 г. на мл. Експерт в група „ООР“, сектор ОП, РУ- Кърджали при ОД на МВР - Кърджали. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател твърди, че под ново обстоятелство, съставляващо факт от действителността, който е съществувал към момента на съставяне на заповедта за задържане, следва да се приеме обстоятелството, че Р. не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. На следващо място се изтъква, че съдебно - химическата експертиза представлява ново писмено доказателства, съставено след постановяване на административния акт. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното определение и да върне административната преписка с указания компетентният орган да възобнови производството по Заповед №1947зз-198/13.06.2023 г. на Младши експерт в група „ООР“, сектор ОП, РУ- Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, като присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции и за производството пред административния орган. Ответникът – Началник група „Патрулно постова дейност“ към Сектор „Охранителна полиция“ в РУ- Кърджали при ОД на МВР-Кърджали не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, участваща в административното производство съгласно чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 103, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение на Административен съд - Хасково е отхвърлена жалбата на Р. срещу Решение №292р - 16057/28.05.2024 г. на Началник група „Патрулно - постова дейност“ към Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, обективиращо отказ за възобновяване на административно производство по Заповед за задържане № 1947зз-198/13.06.2023 г. на мл. Експерт в група „ООР“, сектор ОП, РУ - Кърджали при ОД на МВР - Кърджали За да откаже да възобнови административното производство по заповедта за задържане на Р., административният орган е приел, че заключението от изготвената в хода на досъдебно производство №415/2023 г. по описа на РУ - Кърджали за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс токсикохимична експертиза, на която Р. се позовава и сочи като ново обстоятелство, няма характеристиките на такова обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Същото възниква след издаване на заповедта за задържане на жалбоподателя, повод за чието издаване е управление на МПС от Р. след употреба на високорискови наркотични вещества. Административният орган е приел, че заключението от експертизата, както и изходът от наказателното производство, приключило с Постановление от 25.04.2024 г. на Районна прокуратура/РП/ - Кърджали за прекратяване на досъдебното производство, не представляват нови доказателства, респективно обстоятелства, които да са от съществено значение за административното производство по издаване на заповедта за задържане. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд изцяло е споделил фактическите обстоятелства, установени и посочени в административния акт, както и правните изводи на органа. Според административния съд не е налице една от основните предпоставки за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК- да са налице нови обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Определението е правилно. В настоящия казус не е осъществен фактическият състав на чл. 99 от АПК, поради което отказът за възобновяване на административното производство е законосъобразен, както правилно е приел и административният съд. Основанието по чл. 99, т. 2 от АПК касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на небрежност на страната. Основание за образуване на производство по възобновяване са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по административната преписка при полагането на добра грижа от страната, т.е. касае се за факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. В разглеждания случай заключението по токсикохимичната експертиза и постановлението на прокурор от РП - Кърджали не са съществували към момента на издаване на заповедта за задържане, същите са възникнали по - късно, поради което не представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което да обоснове основателност на искането за възобновяване на административното производство. По изложените съображения касационната инстанция намира обжалваното определение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.200, ал.2, вр. с чл.202, т.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение