Определение № 8380 от 07.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6295/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от адв. Н. Д. Димитров и адв. А. Ю. Михайлов, и двамата от Софийска адвокатска колегия, против определение №4921/13.05.2025г., постановено по адм. дело №2486/2025г. по описа на Върховния административен съд - второ отделение, с което на осн. чл.159, т.1 АПК е оставена без разглеждане тяхна жалба, против Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ бр.14/18.02.2025г., производството по делото е прекратено, и е оставено без разглеждане искането им за спиране изпълнението на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ бр.14/18.02.2025г Частните жалбоподатели смятат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Навеждат доводи, че в константната си практика,всички състави на ВАС са приемали, че нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт съставлява годен предмет на оспорване, тъй като очертаният предмет на обжалване е именно новоприетата редакция на съответната правна норма, целящо възстановяване на предходната уредба, а не- възникване на празнота в правната уредба. Излагат съображения, че с обжалваното определение ВАС е нарушил целта на доброто правораздаване и правото на справедливо изслушване на жалбоподателите, като чрез превратно тълкуване правото им да очертаят изрично желания от тях предмет на производството, предел на търсената защита и целените правни последици от направеното оспорване, оставяйки без разглеждане процесната жалба,съдът е лишил жалбоподателите от правото им на съд, тъй като неправилно е възприел за недопустимо атакуването единствено на нововъведената правна уредба, целящо връщане към предходната. Искат отмяна на определението, връщане делото за разглеждане по същество на оспорването, и даване задължителни указания по правилното приложение на закона. Не претендират разноски. Ответникът – Висш адвокатски съвет, чрез неговия председател, в писмен отговор оспорва частната жалба, с молба за оставянето й без разглеждане и оставяне в сила на обжалваното определение. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на от адв. Н. Д. Димитров и адв. А. Ю. Михайлов, срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ бр.14/18.02.2025г., с искане за спиране по чл.190, ал.1 АПК. С определение от 24.03.2025г. тричленният състав на ВАС е оставил производството по делото без движение, като е дал указания на жалбоподателите в 7-дневен срок от съобщаването да уточнят с писмена молба с препис за ответната страна, предмета на оспорване и да посочат в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт. В уточнителна молба от 09.04.2025г. жалбоподателите са помолили съда да продължи разглеждането на производството по изрично заявените с първоначалната жалба основания и срещу конкретно цитирания подзаконов нормативен акт, без да разширява предметния обхват на производството. За да постанови обжалваното определение тричленният състав е приел за установено, че оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е влязла в сила предвид обнародването й в ДВ, бр.14/18.02.2025г. (по арг. от чл.41, ал.1, вр. чл.39, ал.1 от ЗНА), поради което нейното оспорване е сторено към момент, в който внесените в нея изменения и допълнения са влезли в сила, т.е. Наредбата за изменение и допълнение няма характер на самостоятелен подзаконов нормативен акт и не е годен предмет на съдебно оспорване по реда на чл.185 и сл. АПК. Касационната инстанция намира така постановеното определение за валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно е заключението на тричленния състав, че Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е годен предмет на съдебно оспорване по реда на чл.185 и сл. АПК. Жалбата пред тричленния състав е подадена против акт, с който се изменя подзаконов нормативен акт. По аргумент от т.2 от Решение №3/25.07.2023г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегии на ВАС, постановено по тълкувателно дело №5/2022г., в производството по раздел III на Административнопроцесуалния кодекс „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, с което се изменя подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт. С оглед наведения предмет на жалбата, вкл. волеизявлението на жалбоподателите в уточнителната молба относно предмета на оспорване, и решението по цитираното тълкувателно дело, съобразено от настоящия състав, се налага извод, че в конкретния казус липсва подлежащ на оспорване акт, както правилно е приел тричленния състав на ВАС. Не е налице визираното от частните жалбоподатели нарушаване от тричленния състав на ВАС на целта на доброто правораздаване и правото на справедливо изслушване на жалбоподателите. Същите са инициирали съдебно производство, гарантирано им от действащата правна уредба, в което е разгледана жалба им при изпълнение задължението на съда по чл.158 вр. чл.196 АПК. Хипотезата на „лишаване от право на съд“ по отношение на частните жалбоподатели в конкретния казус липсва. Горното обосновава и законосъобразност на извода на първата инстанция, за оставяне без разглеждане искането на жалбоподателите за спиране изпълнението на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение като законосъобразно и обосновано трябва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,