Определение № 3773 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. П. Р. срещу решение № 284 от 15.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 224 по описа за 2022 г. на Пернишкия окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 260027 от 21.2.2022 г. по гр. д. № 1104 по описа за 2021 г. на Пернишкия районен съд, ГО, I състав, за отхвърляне на предявените от Р. П. Р. искове с правно основание чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Държавен фонд „Земеделие“ няма право на принудително изпълнение за сумите 12600 лв. главница и 1017 лв. обезщетение за забава за периода от 25.11.2005 г. до 30.08.2006 г., за които е издаден изпълнителен лист на 4.10.2006 г. въз основа на определение от 18.09.2006 г. по гр. д. № 18176 по описа за 2006 г. на Софийския районен съд, поради изтичане на давностния срок.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения -основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Изпълнителните действия, поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, валидни изпълнителни действия ли са и като такива могат ли да прекъснат течащия погасителен давностен срок за процесното вземане?

2. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т.10 на ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

Държавен фонд „Земеделие“ не взема становище по касационната жалба.

Производството по делото е било спряно с определение №1508 от 6.6.2023 г. по делото до приключване на производството по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС. На 4.07.2024 г. такова тълкувателно решение под №2 от 2023 г. вече е постановено, поради което на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството следва да бъде възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Р. П. Р. е изложил в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 4.10.2006 г. по гр. д. №18176 по описа за 2006 г. на Софийския районен съд в полза на Държавен фонд „Земеделие“ за 12600 лв. главница и 1017 лв. обезщетение за забава за периода от 25.11.2005 г. до 30.08.2006 г. е образувано изпълнително дело № 20217530400181 при ЧСИ С. Б., рег. № 753. Към този момент обаче вземането е било погасено по давност, защото последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 58/2014 г. е направено на 29.04.2014 г. и до образуване на новото изпълнително действие са изтекли шест години и седем месеца. Затова ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи вземанията, заради които е образувано новото изпълнително дело, тъй като те са погасени по давност.

В отговора на исковата молба ДФ „Земеделие“ е оспорил предявените искове със съображението, че по време на висящността на предишните изпълнителни дела давност не е текла и затова вземанията не са погасени по давност.

Пернишкият районен съд е констатирал, че по изпълнителния лист за вземанията на ищеца е образувано през 2011 г. изпълнително дело №1804/2011 г. на ЧСИ Е. Д.. По молба на взискателя това изпълнително дело е прекратено/протокол от 3.2.2014 г. на стр. 142 по описа на изп.д. № 58/2014 г./, като е изпратено за продължаване действията по изпълнение от ЧСИ А. В. по нейно изпълнително дело №58/2014 г. По това изпълнително дело с молба от 10.05.2016 г. взискателят е поискал опис, оценка и публична продан на ипотекирания в полза на ДФ „Земеделие“ недвижим имот/стр.71 по описа на изпълнително дело № 58/2014 г./, с което е прекъснал погасителната давност. След тази молба други изпълнителни действия не са предприети и изпълнителното дело е прекратено с постановление от 15.04.2020 г. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 181/2021 г. на ЧСИ С. Б. по молба на взискателя, съдържаща искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че давността е била прекъсвана с влизането в сила на съдебния акт, подлежащ на изпълнение, с искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, с извършване на изпълнителни действия. Доколкото между всяко едно от установените действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, не е изтекъл период по-дълъг от пет години, погасителната давност не е изтекла. Ето защо исковете са били отхвърлени като неоснователни.

Във въззивната си жалба срещу решението на Пернишкия окръжен съд Р. Р. е повторил становището си, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 58/2014 г. е извършено на 29.04.2014 г. Преди депозиране на молбата на 10.05.2016 г. е настъпила перемпция и по силата на закона делото е прекратено. Като последица от перемпцията съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело и след като не го е сторил, новите изпълнителни действия, включително по молбата от 10.05.2016 г., са нищожни и не прекъсват давността. Освен това е изтъкнал довода, че по отношение на давността в изпълнителното производство следва да се приложат разрешенията, дадени в ТР №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а не в отмененото ППВС №3/1980 г.

Пернишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки крайния извод, че давността не е изтекла. Приел е, че съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес. Новото тълкуване, според което новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, дадено с т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прилага от датата на обявяването на това тълкувателно решение-26.06.2015 г. След депозирането на молба от взискателя на 10.05.2016 г. по изп.д. № 58/2014 г. повече от две години не са поискани други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 10.05.2018 г./в този смисъл-ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Новата петгодишна давност е започнала да тече от 10.05.2016 г., но е прекъсната с подаването на молбата на взискателя от 18.01.2021 г. за образуване на ново изпълнително дело и искане за извършване на изпълнителни действия.

При тези мотиви на обжалваното решение от решаващо значение за изхода на спора е даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос на касатора. По този въпрос е постановено ТР № 3 от 29.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За изпълнителни дела, които са образувани преди това, се прилага ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В случая изпълнителното дело срещу ищеца е образувано през 2011 г. и до 26.06.2015 г. погасителната давност за вземанията не тече, както е посочено в ППВС № 3 от 18.11.1980 г. След 26.06.2015 г. започва да тече давност, която обаче е прекъсната с молба на взискателя с вх. № 8130 от 10.5.2016 г., съдържаща искане за опис, оценка и публична продан на ипотекирания за вземането недвижим имот/стр.71 по описа на изпълнителното дело/. От 10.5.2016 г. до подаването на молбата на взискателя от 18.01.2021 г. за образуване на ново изпълнително дело с искане за извършване на изпълнителни действия петгодишният давностен срок не е изтекъл, както е приел въззивният съд. Следователно даденият от съда отговор на въпроса съответства на практиката на ВКС в цитираното тълкувателно решение.

Първият въпрос на касатора е поставен във връзка с тезата му, че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след като взискателят не е предприел изпълнителни действия повече от две години след 29.04.2014 г. Затова съдебният изпълнител не е имал правомощието да предприема изпълнителните действия, посочени в молбата от 10.05.2016 г., поради което тези действия са невалидни и не могат да прекъснат погасителната давност. Тази теза е отречена с приемането на т.3 от ТР №2 от 2023 г. от 4.7.2024 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС, според която погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител и изпълнението или неизпълнението на това негово задължение не е обуславяща за материалноправния ефект от действията на кредитора. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора също съответства на практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,