Определение № 350 от 21.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2104/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 286 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 3362 / 26.03.2013 год. по гр.д.№ 83 / 2013 год. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е върната касационна жалба вх.№ 8094 / 11.03.2013 год. на жалбоподателя срещу решение № 280 / 21.02.2013 год. по същото дело, поради неотстранена в срок нередовност на същата - незаплатена държавна такса, указана с разпореждане № 2758 / 12.03.2013 година, връчено на 14.03.2013 година. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че дължимата държавна такса е заплатена в срока ,считано от връчване на съобщението с указанията - на 19.03.2013 год., поради което и към момента на произнасянето на въззивния съд касационната жалба не е страдала от санкционираната нередовност. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Частната жалба е основателна. Към момента на постановяване на атакуваното определение – 26.03.2013 год., по въззивното производство е вече постъпила молба вх.№ 9736 / 25.03.2013 год., с която е представено и доказателство за заплатена в срока, съгласно чл.285 ал.1 ГПК, считано от връчването - 14.03.2013 год., дължима държавна такса по касационната жалба - на 19.03.2013 год., макар самата молба в удостоверяване на обстоятелството да е изпратена по пощата ден след изтичането му - на 22 вместо на 21 март 2013 година. Срокът за представяне платежен документ за внесена държавна такса е инструктивен, а не преклузивен и след като дължимата държавна такса е заплатена в срок ,макар доказателството за това да е представено след срока, следва да се приеме, че указанията са изпълнени. В този смисъл - опр. № 588 / 02.08.2010 год. по т.д.№ 554 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС, опр. № 47 / 18.01.2011 год. по гр.д.№ 592 / 2010 год., постановено по чл.274 ал.3 ГПК. Към момента на произнасянето нередовността на касационната жалба не е била налице и следователно постановеното определение за връщането й е неправилно. С оглед гореизложеното ,Върховен касационен съд, първо търговско отделение