Решение № 1005 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността командир на военно формирование 56040 - Благоевград против решение № 2221/7.5.2025г. по адм. дело № 155/2025г. по описа на Административен съд Благоевград. С решението е отменена издадената от касатора заповед № ЗЛС-2/27.01.2025 г. за прекратяване на договор за военна служба, с която на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 и чл.165, ал.1, т.5 от ЗОВСРБ, чл.93, ал.1 от ППЗОВСРБ, във вр. с т.8.2 от Заповед на Министъра на отбраната на Република България № ОХ-672/15.08.2023 г., относно правомощията на длъжностните лица, е прекратен договора за военна служба, освободен е от длъжност от военна служба и е зачислен в запаса младши сержант И. Н. Ц. – старши механик-водач в отделение за управление на 2-ра механизирана рота в 3-ти механизиран батальон. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не бил съобразил, че оспорената заповед не е издадена в дисциплинарно производство. Поради това не се изисква провеждане дисциплинарно производство от дисциплинарно-разследващ орган, не се налага дисциплинарно наказание и поради това не се изследва наличието вина. Административната процедура била проведена съобразно правилата. Били налице основания за прекратяване на договора за военна служба. Моли отмяна на решението, отхвърляне на оспорването, заявява претенция за разноски. Ответникът И. Н. Ц., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да отмени оспорената пред него заповед, първостепенният съд е приел, че е нарушен реда за провеждане на дисциплинарно производство, в заповедта липсвало описание на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на военнослужещия, не било конкретизирано в какво се изразява несъвместимостта по чл. 188, ал. 2 от ЗОВСРБ, съдържаща пет различни фактически състави на несъвместимостта, не била посочена формата на вината, както и че в заповедта липсвали мотиви по отношение на наложеното дисциплинарно наказание и неговата продължителност. Така постановеното решение е неправилно. Ответникът И. Ц. е назначен на длъжността механик-водач в отделение за управление на втора механизирана рота, в 3-ти механизиран батальон, при военно формирование 56040, от Сухопътните войски на Република България – Благоевград, считано от 01.01.2023 г., като на служба в българската армия е от 20.03.2017 г. На същата дата /20.3.2017 г./ е подал декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от ЗОВСРБ, в която е посочил че не са налице въпросните обстоятелства. Установено е по делото е, че И. Ц. е регистриран като е едноличен търговец с фирма „ИЦ-13 – Иван Циров“ и към 23.01.2025 г. едноличният търговец не е заличен в ТР и регистъра на ЮЛНЦ. От приложените удостоверения от ТД на НАП – гр.София, се установява, че едноличният търговец е с прекъсната дейност от 20.03.2017 г. – от която дата не извършва търговска дейност. Нормата на чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ предвижда, че договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без предизвестие при установяване на несъвместимост по чл. 188 от същия закон. Несъвместимост с военната служба е налице, когато военнослужещият е регистриран като едноличен търговец /чл. 188, ал. 2, т. 2, предложение „първо“ ЗОВСРБ/. Както бе посочено И. Ц. е регистриран като едноличен търговец и към датата на издаване на оспорената заповед, същият не е заличен от търговския регистър. Фактът, че от 20.3.2017г. дейността на едноличния търговец е прекъсната и че същият не извършва търговска дейност, не преодолява посочената в чл. 188, ал. 2, т. 2, предложение „първо“ ЗОВСРБ несъвместимост. Извършването на търговска дейност е отделно и различно основание за прекратяване на договора за военна служба, посочена в чл. 188, ал. 2, т. 3, предложение „първо“ от закона. След като законодателят е разграничил „наличието на регистрация като едноличен търговец“ и „извършването на търговска дейност“ като различни основания за несъвместимост, то наличието на което и да е от тях е самостоятелно основание за прекратяване на договора за военна служба. Прекъсването на дейността в случая е без значение. Противно на приетото от административния съд при прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ не е необходимо назначаване на дисциплинарно-разследващ орган, не необходимо провеждане на дисциплинарно производство, както и изследване на формата на вина. Описаното се отнася за случаите на прекратяване да договора при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, но не и при установена несъвместимост, какъвто е настоящия случай. С оглед изложеното в отговора на ответника в настоящото производство /жалбоподател в първата инстанция/ за липса на конкретизация коя от хипотезите на чл. 188, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ е налице, настоящата инстанция намира следното. Вярно е, че в заповедта предмет на оспорване пред Административен съд Благоевград липсва позоваване на чл. 188, ал. 2 от ЗОВСРБ с посочване на конкретната хипотеза. Заповедта е основана на чл. 165, ал. 1, т. 5 от същия закон според която договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без предизвестие при установяване на несъвместимост по чл. 188. От друга страна назначената за изясняване на фактите и обстоятелствата комисия е изготвила протокол за резултатите от извършената от комисията проверка. В протокола изрично е посочено че военнослужещият е нарушил изкискването на чл. 188, ал. 2, т. 2 от закона, тъй като е регистриран като едноличен търговец и регистрацията му не е заличена. С протокола въз основа на който е издадена оспорената заповед, военнослужещия се е запознал на 24.1.2025г. – три дни преди постановяване на оспорената заповед. За военнослужещия е било пределно ясно, че договорът се прекратява поради наличие на несъвместимост по чл. 188, ал. 2, т. 2 от ЗОВСРБ, поради наличие на регистрация като едноличен търговец. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 16 от 31.3.1975 г., ОСГК указания е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто е настоящия случай. Административен съд – Благоевград е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде касиран, а оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на касатора за присъждане на разноски – 35,79 евро /70,- лева/ държавна такса и 204,52 евро /400,- лева/ юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции или общо 240,31 евро /470,- лева/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,