Определение № 241 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 976/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 2443/05.02.2020 година, подадена от „Българска телекомуникационна компания“ („БТК“) ЕАД [населено място], против определение № 110/13.01.2020 година на Окръжен съд Бургас, трети въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1989/2019 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил определение № 8949/28.10.2019 година на Районен съд Бургас, постановено по гр. д. № 5442/2019 година, с което е било оставено без уважение искането на „БТК“ ЕАД [населено място] да прекратяване на производството по делото пред Районен съд Бургас, поради направен отвод за местна подсъдност и изпращането му по компетентност на Софийския районен съд. В подадената от „БТК“ ЕАД [населено място] частна касационна жалба са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което направения от „БТК“ ЕАД [населено място] отвод за местна подсъдност да бъде уважен като делото бъде изпратено по компетентност на Софийския районен съд. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „БТК“ ЕАД [населено място] е посочило, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд Бургас. Ответникът по частната касационна жалба М. П. П. е подал отговор с вх. № 4967/09.03.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице сочените от частния касационен жалбоподател предпоставки за допускането на касационно обжалване на определение № 110/13.01.2020 година на Окръжен съд Бургас, трети въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1989/2019 година и такова не трябва да се допуска, а ако все пак такова бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение, като атакуваното с нея определение бъде потвърдено. „БТК“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 29.01.2020 година, като частната му жалба е с вх. № 2443/05.02.2020 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Същата обаче е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд Бургас е изложил мотиви за това че пред Районен съд Бургас е било образувано производство с правно основание чл. 71 от ЗЗДискр. С отговора на исковата молба ответната страна „БТК“ ЕАД [населено място] била направила искане по чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 105 от ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на Софийския районен съд, в района, на който било седалището на дружеството ответник. За да остави искането без уважение съставът на Районен съд Бургас се бил позовал на разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗДискр, съгласно, която за неуредени случаи в раздел ІІ, глава ІV на закона се прилагали разпоредбите на ГПК. Освен това се бил позовал и на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно, която „исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чиито район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес-по постоянния“. Счетено е, че макар и да не бил позовал изрично на разпоредбата на чл. 113 от ГПК М. П. П. има качеството на потребител, поради което производството следвало да бъде разгледано от Районен съд Бургас. Съставът на Окръжен съд Бургас е споделил изводите на първата инстанция, като е посочил, че действително производството било по реда на ЗЗДискр, в който липсвали разпоредби относно защитата на потребителите. В случая обаче се касаело за лице, ползващо се от специалния ред по чл. 113 от ГПК, дерогиращ общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като претенцията по ЗЗДискр изхождала от лице позоваващо се на дискриминация по признак „увреждане“ и била пряко свързана с ползването на потребителски услуги и сключването на такива договори с „БТК“ ЕАД [населено място]. Препращането в чл. 75, ал. 1 от ЗЗДискр към ГПК давало възможност за приложението на чл. 113 от ГПК, тъй като позоваването на дискриминационни условия касаело предоставянето на потребителски услуги и по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП М. П. П. имал качеството на потребител, поради което производството следвало да се развие пред Районен съд Бургас. Обжалваното определение на Окръжен съд Бургас има характера на въззивно такова, тъй като с него по реда на чл. 121 от ГПК е осъществен инстанционен контрол на определението на Районен съд Бургас, с което този съд се е произнесъл по направеното от „БТК“ ЕАД [населено място] по реда на чл. 119, ал. 3 и ал. 4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото пред този районен съд. Съгласно чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определенията във връзка с подсъдността, а въззивните определения, с които въззивният съд извършва инстанционен контрол на определенията на първата инстанция подлежат на касационно обжалване в установените в закона случаи. Подлежащите на касационно обжалване въззивни определения са посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, като по отношение на онези, които не попадат в обхвата на тази разпоредба производството се развива на две инстанции, като се изключва касационната такава. В т. 9, б. „В“ от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Даденото тълкуване е задължително за съдилищата, а обжалваното определение на Окръжен съд Бургас, попада в очертаната с него хипотеза. Същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада сред определенията подлежащи на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК и е окончателно. Затова подадената против него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която подадената против акт, който не подлежи на касационно обжалване, касационна жалба се връща на подателя, т. е. съдът не дължи нейното разглеждане по същество. Горният извод не се променя от обстоятелството, че в обжалваното определение на Окръжен съд Бургас изрично е посочено, че подлежи на касационно обжалване. Както въззивното, така и касационното обжалване са уредени с императивни разпоредби и актовете могат да бъдат обжалвани само при наличието на посочените в тези разпоредби хипотези. Затова погрешното посочване, че даден съдебен акт подлежи на касационно обжалване не може да доведе до възможност за такова обжалване при положение, че не са налице предвидените в закона предпоставки за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение