Определение № 704 от 13.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2697/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. М. К. и [фирма], срещу определение № 546 от 23.06.2014г. по гр.д. № 443/2014г. на Окръжен съд - Перник, в частта, с която е потвърдено разпореждане от 13.11.2013г., постановено по ч.гр.д. № 2622/ 2013г. по описа на Районен съд - Перник, с което е издадена в полза на [фирма] заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу А. М. К. и [фирма], както и в частта, в която е потвърдено определение от 09.04.2014г. по ч.гр.д. № 7622/ 2013г. на Районен съд- Перник за оставане без уважение молбата им за спиране на незабавното изпълнение на заповедта. Ответникът, ТБ [фирма] /с предходно наименование [фирма]/, оспорва частната жалба и моли да се остави без разглеждане, съответно без уважение. Претендира направените за настоящото производство разноски – юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Предмет на производството по чл.274, ал.3 ГПК е въззивен акт, постановен в заповедното производство, който съгласно даденото разрешение в т.8 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото на ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Настоящото определение не подлежи на обжалване, тъй като с него само се констатира необжалваемостта на атакувания акт. Водим от горното, Върховният касационен съд