Определение № 50039 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 50043 от 06.02.2023 г. по гр. д. № 1002/2022 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на А. Ц. Е. и Р. С. Е. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1687 от 12.11.2021 г. по в. гр. д. № 1278/2021 г. в частта по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата 2030 лв., № 16871 от 12.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1278/2021 г. и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1687 от 12.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1278/2021 г. в останалата част, в която са отхвърлени претенциите по сметки, предявени от А. Ц. Е. и Р. С. Е. за извършване на подобрения в дворното място с идентификатор ..... по КККР на [населено място], район „П.“ с.о. „М. рид“, „Бялата чешма – Дъбравата“, м. „Д. чешма“, и за придобиване на 600 кв. м от дворното място от Ц. Е. П.. С определението си Върховният касационен съд, първо гражданско отделение е присъдил на ответната страна по жалбата З. Ц. Е. разноски за касационното производство в размер на 1600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. В едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК А. Ц. Е. и Р. С. Е. са поискали да се измени определението в частта за разноските, като се намали възнаграждението на представляващия З. Ц. Е. адвокат като прекомерно. Доводите на молителите са, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. – минимално предвиденото възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна З. Ц. Е. е подала отговор, в който изразява становище, че присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС не е прекомерно, а същото е в съответствие със сложността на делото, образувано през 2017 г., и положения от адвокат Д. М. труд. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, разгледа молбата на А. Ц. Е. и Р. С. Е. и намира следното: Предмет на касационно обжалване е въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1687 от 12.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1278/2021 г., в частите, с които са отхвърлени предявените от тях искове по сметки, предявени в делбата по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата в общ размер на 25 987,55 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в делбения имот приживе на наследодателя и заплащане на суми за придобиване на дворното място, и чл. 59 ЗЗД за сумата 2030 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай според чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн. ДВ. бр. 64 от 23.07.2004 г. е 1027,90 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя възможност на съда, по искане на заинтересованата страна, да намали договореното възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. При съпоставяне на фактическата и правна сложност на настоящото дело, втора фаза на производството по делба, в което са разгледани няколко претенции по сметки, различни по своя фактически състав, цената на всеки от исковете и уговореното възнаграждение, настоящият състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв. не е прекомерно и не следва да се намалява. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение