Определение № 1926 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4425/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „Алианц България“ срещу определение № 511 от 14.09.2022г. по гр.д. № 60/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 87 от 21.06.2022г. в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът е отказал да присъди разноски на молителя по съображения, че обратният му иск не е поставен за разглеждане и това виждане е в противоречие с посочена практика на Върховния касационен съд. Ответникът по частната жалба „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф.д-р Д. Стаматов-Варна“ ЕООД изразява становище за неоснователност на същата. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 4426/2022г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на П. П. К. срещу въззивното решение по спора. С него е потвърдено отхвърлянето на предявения от нея иск по чл. 49 ЗЗД против „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение- проф.д-р Д. Стаматов-Варна“ ЕООД за обезщетение за неимуществени вреди. В производството като подпомагаща страна на ответника е конституирано ЗАД „Алианц България“ и срещу дружеството е предявен от ответника обратен иск за заплащане на обезщетението, което той евентуално ще бъде осъден да заплати по главната искова претенция, до размер на 97 500 лева. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решението на Варненски апелативен съд не са присъдени разноски в полза на третото лице-помагач. Посочено е в мотивите, че осъщественото процесуално представителство е по главния иск, предявен срещу подпомаганата страна, а не по повод предявения срещу него обратен иск. По реда на чл. 248 ГПК ЗАД „Алианц България“ е поискало изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на направените по делото разноски, дължими от ищеца по обратния иск. С обжалваното определение от 14.09.2022г. Варненски апелативен съд е отказал такова изменение. Приел е за безспорно, че дружеството молител е привлечено от ответника по иска като трето лице-помагач и срещу него е предявен обратен иск за 97 500лв., която сума се претендира при условие, че бъде уважен главния иск. Тъй като последният е отхвърлен от първата инстанция, то обратният иск не е разглеждан от първата инстанция; не е разгледан и от въззивната, която е потвърдила първоинстанционния акт. В тази ситуация по предявения обратен иск не са извършвани каквито и да било процесуални действия, а участието на молителя във въззивното производство е в процесуалното му качество на трето лице-помагач. Поради това и на основание чл. 78, ал.10 ГПК съдът е счел, че разноски на третото лице не се дължат. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за неправилно. Обратният иск, предявен като евентуален, не е разгледан в случая поради неоснователността на главния иск. Това обаче не изключва правото на ответника по обратния иск да претендира от ищеца по този иск сторените разноски. Неразглеждането на обратния иск поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен, е равнозначно на прекратяване на производството по този иск. Затова разноските се дължат на основание чл. 78, ал.4 ГПК, а разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК не е приложима. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд - Решение № 132 от 23.07.2020г. по гр.д. № 3781/2019г. на ІV г.о., Определение № 152 от 02.04.2020г. по ч.т.д.№ 2661/2019г. на ІІ т.о., Определение № 724 от 15.12.2015г. по т.д. дело №1280/2014г. на ІІ т.о., определение № 831 от 28.09.2012 г. по ч.т.д.№ 153/2012 г. на ІІ т.о., Определение № 76 от 28.01.2015 г. по ч.гр. д. № 6734/2014 г. на ІV г.о. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и в полза на молителя да се присъдят направените от него разноски за въззивното производство, които са 4236 лв. съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.