Определение № 652 от 09.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2989/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от касатора В. П. Б. с искане за спиране на изпълнението на решение № 61/27.07.2021 г. по гр.д. № 255/2021 г. на Апелативен съд – В. в обжалваната част – ½ от сумите, за които са уважени исковете по чл. 155, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от И. А. А. срещу В. П. Б.. Осъдителното въззивно решение е за главница за сумата 149 900.79 лв. – по предявения и уважен след съдебно прихващане иск по чл. 155, ал. 1 ЗЗД и за акцесорно вземане за сумата 18 310.98 лв. – по предявения и уважен иск по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Размерът на обезпечението, което чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изисква касаторът да извърши, е за сумата 84 105.89 лв. По специалната сметка за обезпечения на Върховния касационен съд първоначално е постъпила сумата от 74 950.40 лв., а след дадени с разпореждане от 05.08.2021 г. на ВКС указания, е постъпила и сумата от 9155,00 лв., като е налице и потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването на сумите по сметката на ВКС към днешна дата. Касационната жалба с вх. № 2357/04.08.2021 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК. Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложените с молбата 2 броя платежни нареждания, удостоверяващи внасянето на сумата от общо 84 105,40 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което