Определение № 3568 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2466/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Д. С. Д. обжалва Определение № 577/09.10.2025 г. по ч.в.т.д. № 459/2025 г. на АС-Варна, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Разпореждане № 573/08.08.2024 г. по гр.д. № 494/2025 г. на ОС-Шумен. Частният жалбоподател моли за обявяване за нищожен и за отмяна на обжалвания акт. Поддържа, че оставената без разглеждане жалба е насочена срещу очевидно незаконосъобразно и поради това нищожно разпореждане относно дължимата държавна такса, чиято нищожност въззивният съд е следвало да обяви независимо от недопустимостта на частното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано пред ОС-Шумен по предявени от Д. Д. срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД отрицателни установителни искове. С Разпореждане № 573/08.08.2025 г. по гр.д. № 494/2025 г. първоинстанционният съд е дал на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК указания за доплащане на държавна такса и за представяне на преписи от молби. Този акт е обжалван от Д., но частната му жалба е оставена без разглеждане поради необжалваемост на разпореждането по движение на делото. При тези данни жалбата е неоснователна. Обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата форма и в рамките на правораздавателната съдебна компетентност, а мотивите му са разбираеми. Следователно е валидно. То е и законосъобразно, защото актът по чл. 129, ал. 2 ГПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол – нито е преграждащ, нито обжалваемостта му изрично е предвидена в закона, а съгласно чл. 274, ал. 1 вр. чл. 279 ГПК това са единствените хипотези на допустимо обжалване на съпътстващите хода на процеса разпореждания, каквото е процесното. Правилността на дадените от съда указания е проверима по пътя на обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба, постановено в резултат от неизпълнението им. Липсата на предвидена според закона възможност за инстанционен контрол е абсолютна и не се влияе от възможния порок на атакувания акт. Поради това сочената от частния жалбоподател нищожност на разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК, дори да беше налице, е ирелевантна, когато се прави преценка за допустимостта на частната жалба срещу него. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,