Определение № 13100 от 29.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), срещу протоколно определение от 03.10.2023 г., постановено по КАНД № 75/2023 г. на Административен съд - Ловеч, с което е спряно производството по делото поради образувано дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС), относно преюдициално запитване, оправено по КАНД № 997/2022 г. от Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено при липса на основание за спиране на производството. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, т.к. не са налице основанията за спиране. Счита разпоредбата на чл. 228 АПК, както и тази на 144 АПК, за неприложими в касационното производството по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Допълва, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, е отправил преюдициалното запитване до СЕС. Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред АС Ловеч. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Ди Транс“ ООД,чрез процесуален представител в писмен отговор до съда, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел, че въз основа на отправено искане от страна в производството и предвид служебно известната информация на съда, са налице основанията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Установил е, че действително от страна на Административен съд – Хасково по КАНД № 997/2022 г. е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което е образувано дело № С-61/2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че отправените до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси касаят прилагането на закона, в частност правни норми, по които е санкциониран и ответникът. Въз основа на изложеното, съдът е стигнал до извод, че са налице предпоставките за спиране на производството до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправените преюдициални въпроси. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че е налице основанието, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. На следващо място отговорите на въпросите, които са поставени по отправеното преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-61/2023г. пред Съда на Европейския съюз, са от значение за правилното решаване и на настоящия правен спор. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Ловеч е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ: Не съм съгласна с мнозинството от състава по отношение на извода за допустимост на подадената от Агенция "Пътна инфраструктура" частна жалба против протоколно определение от 03.10.2023 г., постановено КАНД № 75/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от това правило. Според текста на посоченото нормативно предписание определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Действително законът не конкретизира дали въведената невъзможност за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на Съда на ЕС (СЕС) има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Тъкмо затова и определението на съда, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В този смисъл е и съдебната практика на гражданските и административните съдилища, застъпена в Определение № 320/23.09.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 2622/2020 г., Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., Определение № 341/14.09.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 1063/2020 г., Определение № 440/14.10.2019 г. на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 2001/2019 г., Определение № 107/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 955/21 г., Определение № 52/04.02.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 235/2021 г., Определение № 422/29.10.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 3211/2020 г., Определение № 452/24.10.2019 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 3759/2019 г., Определение № 42/21.01.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 94/2020 г., Определение № 167 от 26.04.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1475/2021 г., Определение № 158 от 28.04.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1407/2021 г., Определение от 26.07.2022 г. по адм. дело № 5601/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Определение от 26.07.2022 г. по адм. дело № 1201/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Определение № 12659/15.12.2023 г. по адм. дело № 10446/2023 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, Определение № 12636/15.12.2023 г. по адм. дело № 11181/2023 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, и др. Предвид изложеното, депозираната от Агенция "Пътна инфраструктура" частна жалба, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на оспорване, се явява недопустима на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 231 АПК. По тази причина считам, че вместо да се произнася по съществото на спора, в каквато насока за крайните изводи на мнозинството от състава, касационната инстанция следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на нея съдебно производство. Изготвил особеното мнение: (съдия Ваня Анчева)