Определение № 2767 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на адв. А. Върбев, в качеството му на процесуален представител на „ПБ ИНВЕСТ 2015” ЕООД, с искане за изменение на Решение № 99/08.01.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 7897/2024 г. в частта му относно разноските. Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. М. Роева изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на „ПБ ИНВЕСТ 2015” ЕООД, подадена чрез адв. Върбев, срещу Решение № 4727 от 28.05.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм.д. № 2240/2023 г., което с Решение № 99/08.01.2025 г. по настоящото дело е отменено, вместо него е постановено ново, с което е отменено Решение № 32-488335/24.07.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“. С касационната жалба е поискано и присъждане на деловодните разноски, направени в хода на двете съдебни инстанции, в това число и за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. В двете съдебни производства е бил представен списък по чл. 80 ГПК. С Решение № 99/08.01.2025 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 7897/2024 г. Агенция „Митници“ е осъдена да заплати разноските, съгласно представения списък в касационната инстанция. Не е налице произнасяне относно разноските в първоинстанционното производство, които са били надлежно претендирани със списък, находящ се на стр. 350 от адм.д. № 2240/2023 г. В посочения списък с разноски се претендират такива за адвокатско възнаграждение в размер на 4 406 лв., на основание чл. 38, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА); за платена държавна такса в размер на 50 лв. и за депозит за съдебна експертиза в размер на 400 лв. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие процесуалният представител на дружеството е упражнявал правомощията си по реда на чл. 38 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съгласно цитираната норма, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, ако са налице следните предпоставки: 1. ако осъществява безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 лица (лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица; на негови роднини или близки, или на друг юрист) и 2. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В случая, макар насрещната страна да е осъдена за разноски, не е доказано процесуалното представителство да е осъществено в полза на лице по чл.38, ал.1 ЗА. Предвид изложеното настоящият състав намира, че искането е основателно до размера на претендираните в първоинстанционното производство разноски за заплатена държавна такса и за експертиза в общ размер на 450 лв., при което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на „ПБ Инвест 2015“ ЕООД допълнителни разноски за първата инстанция в посочения размер. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение