Решение № 83 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2008 г.

Решение № 83 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд, постановено под № 610 на 26.03.2008 г. по в. гр. дело № 861/2007 г., с което е оставено в сила решение № 1210 от 28.06.2007 г. по гр. дело № 2421/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне предявените от М. Н. Д. и Т. Г. Д., двамата от Т. против Г. Т. Г. и А. Б. Б., двамата от [населено място] искове за признаване за установено, че договорът за покупко-продажба на 18.8/390 ид. ч. от дворно място в [населено място], цялото от 390 кв. м., съставляващо имот пл. № 34, 47, за който е отреден парцел III от кв. 2а по плана на Първи комплекс "Младежки хълм", [населено място] при граници: С. Т. Л., К. Т. и Т. С., улици, наследници на Б. Т., Г. Д., Р. И.; на жилище-апартамент № 13, находящ се на V жилищен етаж от построената в гореописаното дворно място седеметажна жилищна сграда със застроена площ от 83.40 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухненски бокс, тоалетна, баня, антре и две тераси с изложение север-юг, при съседи: на изток-стълбищна клетка и ап. № 12, отдолу-ап. № 10 и отгоре-ап. № 17 ведно с избено помещение № 20, находящо се в избения етаж с полезна площ от 4.80 кв. м. при г раници: от север коридор, от изток изба № 19, от запад-изба № 21 ведно с 4.475% идеални части от общите части на сградата, изповядан на 1.07.1999 г. с нот. акт № 165, том V, нот. дело № 753/1999 г. между М. Н. Д. и Т. Г. Д. в качеството им на продавачи и Г. Т. Г. в качеството му на купувач, по време на брака му с А. Б. Б., е нищожен поради симулативност на сделката на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, и да признае за установено на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че прикритата сделка между М. Н. Д. и Т. Г. Д. от една страна и Г. Т. Г. от друга по посочения нотариален акт е за дарение на гореописаните недвижими имоти от М. Н. Д. и Т. Г. Д. като дарители на Г. Т. Г. като надарен. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. Д. и Т. Г. Д., представлявани от адвокат Н. Х. Ш. от АК-П., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно и необосновано - в нарушение на чл. 133, ал. 1, б. "д" ГПК са кредитирани показанията на свидетеля И. Б. М. при незачитане представения и приет по делото нарочен писмен документ. Претендират за направените по делото разноски. Ответникът по касация Г. Т. Г. от Т. не взема становище по жалбата. Ответникът по касация А. Б. Б., представлявана от адвокат Н. А. П. от Пловдивската адвокатска колегия заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 181 от 30.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено под № 610 на 26.03.2008 г. по в. гр. дело № 861/2007 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 /2/ГПК понеже разрешеният от въззивния съд въпрос относно приложението на чл. 133, ал. 1, б. "д" във връзка с чл. 134 ГПК е съществен. В представеното решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр. дело № 990/2002 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация, а вписването в протокола на съдебно заседание на признание на страната прави допустими свидетелски показания за установяване симулацията на един договор. Решение № 925 от 20.12.1998 г. по гр. дело № 1150/1996 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17 ЗЗД относно нарочния обратен документ, че е без значение кога е съставен - едновременно с явния, преди или след това, ако установява вътрешните отношения между страните по договора и има за цел да разкрие симулацията. Решение № 437 от 22.07.2004 г. по гр. дело № 907/2003 г. на I гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до приложението на чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 282, ал. 1 ГПК , че когато обратното писмо /контралетр/ съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор, той служи за пълно разкриване на симулацията. Но когато то съдържа волеизявление само на една от страните може да служи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК . В този смисъл е допустимо доказването на действителните правоотношения между страните със свидетели, за разлика от първия случай. А в решение № 193 от 28.03.1997 г. по гр. дело № 1357/1996 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието с оглед приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК , че не е необходимо обратното писмо да бъде подкрепено със свидетелски показания, когато самото то разкрива напълно привидността на изразено в документ съгласие. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е възможно да съществува симулативна сделка, когато тя е изповядана от пълномощник, ако той не е знаел за симулацията и каква е действителната воля на страните, изразена в прикритата сделка. Кредитирани са показанията на разпитания свидетел пред първоинстанционния съд адвокат И. Б. М. при условията на чл. 134, ал. 2 ГПК , който е бил пълномощник на М. Н. Д., Т. Г. Д. и Г. Т. Г., между които нямало противоречие на интересите им, а действителната воля на страните е изразил в нотариалния акт, който е изготвил и представил пред нотариуса, при което не му е било известно, че с продажбата се прикрива дарение /н. а. № 165, том V, рег. № 05292 дело № 753/1999 г. на нотариус К. Д. с район на действие Пловдивски районен съд, с регистрационен № 136 по регистъра на Нотариалната камара/. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, намира за правилно обжалваното въззивно решение. Безспорно ищците/сега касатори/ са поискали разпит на свидетеля-техен адвокат и пълномощник по сделката както и на сина им, с когото в деня на изповядване на покупко-продажбата /1.07.1999 г./ е подписан т. нар. "договор за дарение", а показанията на разпитания свидетел са кредитирани при отчитане предвиждането на чл. 133, ал. 1, б. "д" и чл. 134, ал. 2 ГПК . Взето е предвид, че свидетелят се призовава, за да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото - чл. 133, ал. 1 ГПК . Действително съгласно чл. 133, б. "д" ГПК не могат да се доказват със свидетелски показания писмени съглашения, в които страната, искаща свидетеля, е участвала, а писмената форма, която се има предвид, е документът, който материализира съглашението, т. е. диспозитивният документ, а не и документът, свидетелстващ за съглашението. Следва да се вземе предвид, че забраната за опровергаване съдържанието на документ със свидетелски показания е гаранция срещу обезсилването на валидни изявления под предлог, че са симулативни. В случая три/от четирите/ страни в настоящия спор са участници в изявлението, изразено писмено.