Определение № 6 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 706/2010 г.

ВКСIV гражданско отделение05.01.2011 г.докладчик Светла Бояджиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 472 от 26.07.10г.,постановено по гр.дело № 596/09г.на Върховния касационен съд,състав на ІV г.о,с което е оставена без разглеждане частната касационната жалба на [фирма] срещу въззивното определение от 24.07.09г.по гр.дело № 6789/09г.на Софийски градски съд,ІV”Б”състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в[населено място],представлявано от С. М. В. чрез адв.Р. Т. и адв. Б. Ч. срещу определение № 472 от 26.07.10г. по гр.дело № 596/09г.на Върховен касационен съд,състав на ІV г.о.,с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна срещу въззивното определение от 24.07.09г.по ч.гр.дело № 6789/09г.на Софийски градски съд,ІV”Б”състав. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е приел,че частната касационна жалба е недопустима.Изложени са съображения,че съгласно ТР на ОСГТК на ВКС на РБ по тълк.дело № 1/10г.се предвижда двуинстанционно разглеждане на обезпечителното производство,поради което е изчерпан инстанционния контрол с произнасянето на СГС като въззивна инстанция. Определението е правилно.С тълкувателно решение № 1/2010г.на ОСГТК на ВКС на РБ е прието,че въззивното определение,с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд,с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение,не подлежи на касационно обжалване.Настоящата хипотеза е такава.С определение от 30.04.09г.по гр.дело № 14967/08г.СРС,66 с-в е допуснал обезпечение на исковете,по които е било образувано производството чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземанията на ответника [фирма] в „Х.”.Софийският градски съд се е произнесъл по жалба срещу определението на СРС,като го е потвърдил.Частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ІV г.о.на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Цитирани разпоредби

2